Усвояването по всички мерки на ПРСР е по-близо до 50-те процента отколкото до 100-те. Към края на месец юли са изразходвани едва 55,4% от общия бюджет от 3 069 678 000 евро, сочат актуални данни на Държавен фонд "Земеделие (ДФЗ).

Какво ни казахте: Фермерите си искат субсидиите в срок

Договорените средства са 58,58% от общия бюджет на Програмата и рискът от неусвояване до края на годината е повече от реален. Това потвърди и преди дни служебният министър Явор Гечев при посещение в Несебър. 

По негови думи има известно забавяне, като слабото звено е договорирането и са натрупани голям брой проекти. „Имах среща с ръководството на ДФЗ и скоро ще имаме цялостен план и преструктуриране“, каза ресорният министър на 12 август.

От една страна, е инфлацията, която изяде парите за инвестиции. „Вече една година чакаме ранкинг по подмярка 4.1. До подписването на договори ще мине 2 години. При инфлация от 25%, какво правим – вече всяка техника е неактуална“, пише читател на Агри.БГ.

Негов колега пита защо не се дават по 85% безвъзмездна финансова помощ на животновъди за проектно предложение. „Всеки стопанин има нужда от доилна зала. Ще дойде време да ни се молите“, допълва той.

Проблем обаче са не само референтите цени, които трябваше да бъдат актуализирани за приемите по подмерки 4.1 и 4.2. Самото кандидатстване отказва мнозина заради усилената подготовка на документи, изпълняване на изисквания, бюрокрацията. Много хора се заблуждават и за самото финансиране, което идва чак след изпълнението на проекта.

„Колеги искат да правят проект за 500 000 лв., но ги нямат и теглят банков кредит. Но в банката им искат 110% покритие, тоест трябва да имат имоти за 500 000 лв., да ги заложат и чак тогава да вземат тези пари. Кръгът е затворен – за едни средни стопани с 50 дка и 100 000 -200 000 лв. годишен оборот е абсурдно да участват по тези мерки и затова рядко го правят“, описва картинката малинопроизводителят Емин Емин от Шуменско. 

Ето защо малките производители кандидатстват основно по мерките за млад фермер и малки стопанства. Самият той е планирал да участва с проект за купуване на нов трактор, но в крайна сметка е решил да инвестира собствени средства и да не се занимава с европейските фондове.

Много земеделски производители са като него и стоят далеч от Програмата. Затова няма какво да се изненадваме, че министерството и фондът бяха принудени да разработят екшън план, за да не трябва да връщаме пари на Брюксел. 

Добре че държавите членки получиха възможност да пренасочат 5% от неусвоения бюджет по ПРСР за тази и миналата година като директна държавна помощ. Жалко, че този процент е едва 5, защото България има неусвоени пари за много повече.

Междувременно Министерството на земеделието публикува доклад, че през последните години инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи в аграрния отрасъл са около 1,3-1,5 млрд. лв. годишно. 

И на фона на тази новина читатели питат: „Къде е този милиард? Лъжете и си вярвате“ и „В чии джобове са? Изнемогваме, всичко зарязвам, продавам животните, оставям си само за нас и сме дотук.“