„В топ 10 в света сме и с трите основни зърнени култури (пшеница, царевица, слънчоглед). Това не е било дори в най-силните години на комунистическото кооперативно стопанство. Крайно време е да се развенчаят митовете за изоставащото българско земеделие“, заяви пред БНР Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“.

Милионите за биосигурност: И от подмярка 5.1 остават неусвоени средства

Според него причините са в политиката на субсидиране „предимно на зърнопроизводството“. „Това, съчетано до някаква степен с липса на контрол, изопачено прилагане на политиките, таваните, които декларираме, че спазваме, но всъщност не спазваме (колко субсидии може да получи едно лице), води до картинката, която не е лоша", коментира експертът.

По думите му сектор „Зърнопроизводство“ е доста напред в развитието си в България и дори другите могат да се учат от нас, но проблемът е, че се надува един балон, който в някакъв момент ще се спука. “Този сектор в момента се поставя в една кутия, че това може да продължава вечно, а в същото време актуалните новини са свързани с въглищните централи в Старозагорския регион, които в момента са в безизходица”, обръща внимания Апостолов и заявява:

Нищо чудно след 10 години и зърнопроизводството, което сега процъфтява, да се окаже в такава ситуация.

Експертът припомня, че преди 15 години за мините също имаше фондове за подкрепа към плавен преход и изразява съмнения, че финалният резултат може да е същият и в земеделието.

“Сега имаме на разположение един фонд, с който да се финансира този зелен преход към по-екологично земеделие – т. нар. „зелена сделка“, а ние си заравяме главата в пясъка, вместо да планираме добре този преход и след 10 години производството да е по-екологично и да отговаря на стандартите“, критикува Апостолов.

Той подчерта, че до съвсем скоро спорът бе какъв да е процентът на екосхемите по Първи стълб, а не дали дали да ги има. България е за това 25 на сто от средствата да са за екосхеми. Апостолов припомня трите големи цели на зелената политика – намаляване на пестицидите, антимикробните средства в животновъдството и химическите торове, като подчертавя, че ние не провеждаме дискусии в тази посока.

Дали са ни дори един каталог с екосхеми, които можем да си изберем, а ние и това не правим. Тези дискусии изобщо не се провеждат - едно хубаво мълчание, затишие...", констатира Апостолов.

Управителят на„Биоселена“ пприпомни също, че до края на годината трябва да сме представили Стратегическия план в земеделието. От последните избори досега не е свикано нито едно заседание на работната група по темата.