У нас не се събират данни за пазара на биохрани според Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена”. В същото време Европейската федерация на движенията за биологично земеделие отчита непрекъснат растеж на консумацията на биопродукти, вследствие на Covid-19. Дали това е така и у нас и кои сектори задоволяват потребителското търсене?

Слушайте в AgriПодкаст: Ще оправим ли БАБХ, ако я пратим на Луната?

Не знаем нищо, малко си играем на „сляпа баба“, обрисува ситуацията Апостолов през БНР. Той изтъкна, че е нормално в момент на здравна криза хората да се насочат към по-качествени храни. Проблемът е, че малка част от биопроизводствата по сектори могат да задоволят нуждите на вътрешния ни пазар. Отново вносът взима превес в тази по-скъпа категория храни.

Само биомедът и частично млечните продукти и зеленчуците, произвеждани от биологично земеделие у нас, могат да задоволят нуждите на вътрешния пазар. В сектора на месото има съвсем малки продажби и то на телешко биомесо. Останалото – свинското, колбасите – това е внос.

Да не говорим за плодове, зеленчуци. 99% пък от всички продавани биологични яйца у нас са вносни, защото имаме само 500 сертифицирани биококошки на фона на милионите конвенционални кокошки”, коментира управителят на фондация „Биоселена” и изтъкна друг проблем:

Стоилко Апостолов: Има много враждебна политика от страна на администрацията към биопроизводството и това продължава с години.

По думите му биото е един от най-прозрачните сектори. Вероятно пазарът на биопродукти расте и у нас, но „не можем да кажем с колко“. На европейско ниво най-големият пазар на биохрани и напитки е в Германия. Оборотът от продажбите им възлиза на 15 млрд. евро за 2020 г. „Там 10% от земята е заделена за биологично производство”, подчертавя Апостолов. Данните сочат още, че двете страни, които остават шампиони по консумация, са Швейцария и Дания.