Стоян Димитров е животновъд от село Панаретовци, Сливенска област. В стопанството си отглежда около 300 телета за угояване и 120 кози. Част от телетата той изнася за Косово, Гърция и Албания. В допълнение, в малка мандра по Наредба №26 той и семейството му произвеждат прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал и жълто сирене тип „Гауда“ от козе мляко. Тези продукти се реализират основно на българския пазар.

„Може би нямаше да направя мандра, ако можех да върна времето назад. По-лесно е, когато идват от мандрата, взимат млякото и знаеш, че в края на месеца ще си получиш парите. Няма зреене, няма излишна продукция. Понякога не се получава – млякото не тръгва, продуктът не се продава. Всичко си има трудност“, казва Димитров.

Според него затвореният цикъл на производство наистина дава известна независимост и възможност за добавена стойност, но значително увеличава и обема на работа. А когато производителите не калкулират собствения си труд, тази сметка не винаги излиза.

„Ако го изчислиш така, сякаш някой друг ще го върши, по-добре да го предадеш на мандра. Вярно, има трудности и с мандрите – понякога прекратяват договори, не изкупуват млякото. Миналата година, например, козето мляко не се търсеше. Повечето колеги го продаваха като краве мляко“, обяснява той.

Продукцията на Димитров намира пазар по фермерски пазари, събори и в магазини.

Несправедливото подпомагане демотивира
Една от най-големите несправедливости, според стопанина, е начинът, по който се разпределя обвързаното подпомагане.

„От миналата година е така – дадеш си пробите, но никой не се интересува дали си продал продукцията. Това не е редно. Не може да се раздават пари просто ей така, на глава. Трябва да се обвърже с реализацията“, категоричен е той.

Разликите между получената субсидия и реалния оборот са крещящи, според него. По думите на животновъда, това демотивира хората, които реално произвеждат.

„Аз, с всичките телета, с угояването, правя милиони оборот и получавам около 50 хиляди лева субсидия на година. А колеги с оборот от 50 хиляди взимат над 600 хиляди лева субсидия. Никой не може да ми обясни как се получава това. За мен няма логика“, казва Димитров.

Какви са плановете му за бъдещето?
Фермерът не изключва възможността да намали броя на животните си в бъдеще. Въпреки това, той не смята да се отказва от сектора. Парадоксално, именно несправедливостите го амбицират да продължи.

Повече вижте във видеото.

Подкрепете независимата журналистика