Намерението на Европейската комисия да се намали сегашният таван от 300 000 евро директни плащания за едно стопанство предизвика противоречиви реакции в аграрния сектор.
 
 
Според някои съобщения горната граница ще бъде свалена на 60 000 евро, а според други – на 100 000 евро, отбеляза пред Фермер.БГ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).
 
„Ако има корекция, тя трябва да бъде много по-малка – с 10-20% надолу, а не 300% надолу, както четем, че се предлага. Няма смисъл да се реже от минималната субсидия по СЕПП, която за нас е най-ниската в Европа. Корекции така или иначе ще бъдат направени. Ще отпадне например агроекологията, сеитбооборотът. Ще се орязват средства, но това трябва да се направи правилно“, коментира Стайко Стайков.
 
Темата за тавана на плащанията отново ще противопостави интересите на старите държави членки на ЕС с тези на България и Румъния.
 
„За България, като страна, която по-късно влезе в ЕС, е предопределено да има конвенционално земеделие, да отглежда зърнени култури. А в този сектор стопанствата са големи. Нормално е да обработват 10 000 -15 000 декара. Те ще пострадат най-много, ако силно се намали таванът“, обясни Стайков.
 
В същото време европейските производители на зеленчуци и на плодове, които исторически поличават много по-големи субсидии от българските си колеги, няма да бъдат засегнати от промените, защото от малко декари те печелят много добре. Председателят на БАСЗЗ даде пример как би изглеждало в числа евентуалното намаление на тавана на плащанията за една ферма за зърнопроизводство с 30 000  декара площ.
 
 
Субсидията сега е 30 лв./декар. Ако тя се запази, сумата излиза 900 000 лв. или 450 000 евро. Горната граница на плащанията в момента е 300 000 евро. Понижаване на тавана до 100 000 евро ще означава за това стопанство трикратно намаление на субсидията, коментира той. 
 
„Ако това се случи, ще принудят хората пак да търсят всякакви други варианти, които не са нормални за развитието на бизнеса. Нали идеята е да се остави бизнесът да работи спокойно, като се вземат разумни решения“, допълни Стайков.
 
 
Намаляването на субсидиите ще накара собствениците на големи ферми да се опитат да ги разделят на няколко по-малки, за да не загубят финансови средства.
 
Догодина ще бъде избран нов Европейски парламент. Голяма е вероятността окончателното решение за тавана на плащанията да бъде взето от него. Дотогава има време българското правителство в сътрудничество с неправителствените организации да формулира националната позиция по темата и да я защити политически.
 
„Очаквам таванът да стане 100 000 -150 000 евро, дай боже да е 150 000 евро. По този начин няма да се засегне стопанството. Защото няма как да правим ферми за жито, за рапица, за слънчоглед, за нахут и други на 500 или 1000 декара. Машините са много скъпи и никой не би си позволил да ги купи, ако няма как да защити тази инвестиция“, обясни Стайко Стайков.
 
За страните с конвенционално земеделие, като нашата, се появи ново предизвикателство. Украйна навлезе активно на регионалния пазар на зърнените култури и се превърна в голям конкурент.