Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) бе от първите, която реагира своевременно с официално становище против Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ). 

Собственици на земя за рентите: Пазарът определя!

Нещо повече, земевладелците са готови да сезират европейските институции във връзка с въвеждането на подобен дискриминационен данък. За повече подробсности по темата Агри.БГ се обърна към председателя на Асоциацията Стайко Стайков.

Ако се стигне до налог за едрите земевладелци, не е ли редно да има данък на земята за всички собственици на земя?

БАСЗЗ счита, че внесените промени в ЗМДТ са пряко посегателство върху българските инвеститори и земеделски производители. В условия на пандемия, назряваща световна икономическа криза и слаба земеделска година това ще доведе до фалити и загуби за целия земеделски сектор.

Направеното предложение е дискриминационно и противоречи на Конституцията на Република България, според която не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на лично и обществено положение или имуществено състояние. 

Покрай проектодокумента за налагане на данък на собствениците на земи над 20 хил. дка се прокрадва идеята за корпоративен данък върху рентите. Приемливо ли е подобно предложение?

Тази идея ще ощети всички българи, които като физически лица са собственици на земеделски земи. И в момента при юридическите лица приходите от наем или рента влизат в облагаемата им печалба и се облагат с 10% корпоративен данък.

Г-н Стайков, в края на Вашия втори мандат като председател на БАСЗЗ кои промени в сектора бихте определили като важни?

С развитието на БАСЗЗ се развиха и поземлените отношения. С развитието на пазара се променят и тенденциите.

В началото основните играчи бяха фондове, специализирани в секюритизация на земеделски земи, някои чуждестранни капитали, както и спекулативни инвестиции с цел бърза печалба или застраховка срещу криза.

В момента картината е коренно различна. След като фермерите развиха и модернизираха своите стопанства, те се убедиха в предимствата да обработват собствена земя, уедрена и с напояване. Затова тяхната роля и тежест на пазара на земя става все по-значима.

Стайко Стайков: „Все по-важно значение има вторичният пазар на земеделска земя. С неговото развитие все по-голяма роля ще имат купувачите.“

Удовлетворен съм, че все повече хора разбират какво стои зад термина комасация (уедряване). Той произхожда от латинската дума "commassatio", която на български се превежда като „групиране”. Комасацията представлява системен подход към земеделската земя, който цели да установи собствениците ѝ, препроектиране на землището, възстановяване и изграждане на инфраструктура, напояване, отводняване, уедряване на парцелите, прилагане на екологични мерки и т.н.

Крайната ѝ цел (освен по-висока производителност при по-ниски разходи) е постигането на комбинация от частни и обществени ползи. 

Подобрявайки аграрната структура (в дадена община или землище), се развива и подпомага социалната жизнеспособност в земеделския район. Стимулира се развитието на селските райони (доближаване на стандарта им до този на градските). 

Бих искал да отчета и положителния факт, че през последните години позициите на БАСЗЗ и другите земеделски неправителствени организации са все по-близки. Радостен съм, че все по-често успяваме да се обединим около едно мнение по важните за България теми.

Вярвам, че скоро ще седнем на една маса с останалите неправителствени организации и ще поставим основите за създаването на Национална земеделска камара и Национална земеделска банка.

Разкажете ни повече за националната благотворителна кампания „Заедно срещу COVID-19”, която реализира БАСЗЗ.

В ситуация на безпрецедентна несигурност и уязвимост, предизвикана от пандемията от коронавирус, БАСЗЗ взе решение да се включи в усилията на държавната и местна власт за запазване на живота и здравето на хората – най-ценният капитал! Подкрепяме усилията на учени, лекари, специалисти и институции, които на първа линия се борят денонощно за справяне с пандемията.

С набраните от нашите членове средства успяхме да подпомогнем според индивидуалните нужди 9 болници, 4 институции и 2 семейства на починали медици в 32 населени места.

Вярвам, че за съпричастността и щедростта не е важно кой и в какъв сектор развива бизнес или работи. Важното е всеки, който има възможност, да отвори своето сърце и да помогне според възможностите си.