Пазарът на козе месо и мляко у нас е труден, макар че националното стадо от кози се увеличава. 
 
 
Продуктите от козе месо и мляко съдържат ценни хранителни вещества и отлично се усвояват от човешкия организъм. В същото време те имат характерен дъх, който понякога отблъсква хората. Често козевъдите трудно намират кой да изкупи добитото мляко на добра цена, а пазарът на козе месо е почти бутиков.
 
Една уникална южноафриканска порода кози – „Боер“, отдавна е решила проблема с особената миризма на козето месо и мляко. На холандски думата „боер“ означава „фермер“. С развъждането на тази порода в България се зае фирма „Агро Юстина“ край пловдивското село Устина с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). 
 
Амбициите на собственика Антон Цветков са това да бъде най-голямата и най-модерната ферма за породата „Боер“ в Европа. Местните хора вече я наричат хотел за кози. От бетонната площадка на територията на целия обект през алуминиевата дограма на оборите чак до покривите с фотоволтаична инсталация всичко е чисто ново. От някогашната кравеферма на това място край селото няма и помен.
 
 
Развъдната дейност във фермата започва през 2015 г. с внос на висококачествени разплодни животни от Австрия и Германия. Част от тях имат наследственост от елитни разплодници от ЮАР, Англия и Австралия. У нас те се чувстват добре, бързо свикват с климата и показват висока плодовитост. 
 
„Фермата е създадена по мярка 4.1 от ПРСР, като капацитета, който трябва да достигнем, е 300 животни. И се надяваме вече следващата година бройката да бъде изпълнена и да може да финализираме проекта“, каза пред Фермер.БГ. Минчо Терзиев, зооинженер във фермата.
 
Животните за разплод от тази порода вървят на пазара по 800-1000 евро. От значение е и тенденцията, която се наблюдава в целия Европейски съюз, да се отпускат по-големи субсидии за животните под селекционен контрол. Чистопородните боери у нас засега са доста малко – едва около 200 броя. За тях още не е създадена развъдна асоциация и няма как да се получават субсидии.
 
 
„Значи следващата стъпка е да създадем асоциация за породата „Боер“ в България. Тогава вече ще може да се направи развъдна програма и да се получават субсидии за животните под селекционен контрол. Тези, които искат да развъждат полодата, ще могат да станат членове, да си закупуват животни от тази ферма, която ще бъде селекционна ферма или ядрото. Тука вече се произвеждат разплодници. И по-късно ще се направи една структура за селекционната дейност за породата, това ще стане в близките години“, обясни доц. Димитър Панайотов от Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора. 
 
По думите му в нашата страна над 90% от козите са местни породи, от които се получава сравнително малко мляко. Качеството на месото при тях не е толкова добро, докато при тази порода то е уникално - месо за ценители. Неслучайно цената на българския пазар на живо тегло е поне 18 лева/кг, като някои реномирани ресторанти са готови да платят и по 25 лв. 
 
 
„Месото е с протеин, приближаващ се до телешкото, с мазнини, по-ниски, отколкото при пилешкото, и без специфичен мирис. С местни породи биха могли да се създадат стада, в които се получават чрез промишлено кръстосване и чрез поглъщателно кръстосване ярета, които са с много добре изразени месодайни форми, с по-добри вкусови качества на месото“, обясни доц. Панайотов.
 
Цифровите технологии вече са абсолютно задължителни за всяка голяма животновъдна ферма, казват стопаните. Българска фирма е доставила на „Агро Юстина“ специализиран софтуер – програма за управление на козевъдната ферма.
 
Ушните марки на козите са с чипове, които съдържат с повече информация от личните карти на гражданите. Докато ходи сред животните в обора, зооинженерът може да види на телефона си всички данни за всяко животни.
 
„Тази информация, която е на животното, мога да я погледна през мобилна версия и да видя какво става с него. Не е необхозимо да се връщам в кабинета до компютъра, а директно в помещението, докато съм там. Мога да видя кога е осеменено животното, кога е лекувано, с кой пръч е осеменявано, в какво състояние е. Абсолютно всичко мога да видя. Това е програмата“, обясни Милчо Терзиев.
 
 
Същият софтуер помага и при калкулирането на хранителните дажби – като количества ден по ден и като цена за различните групи животни. Програмата позволява да се направят всякакъв вид справки, да се планира осеменяване, сучен план, всичко.
 
Животните от породата „Боер“ са едри с много добре изразени месодайни форми на тялото. Козите тежат най-често 80-100 кг, а пръчовете – 110-130 кг. Плодовитостта на женските се оценява като много добра. Най-често те раждат по две ярета, понякога по три. Във фермата се стремят към по-продължителен развъден сезон, така че козите да раждат три пъти за две години.
 
 
Голяма част от фуража за животните се произвежда в земята край фермата. През зимата козите получават и свежи кълнове от ечемик, отгледани в тревомата – специално оборудван фургон с почвени чимове в тави, в които се засява зърното.
 
„Опитът ме е научил, че пет години трябват, за да започне една фирма да печели. Мисля, че и с козефермата ще е така“, коментира бизнесменът Милко Цветков, бащата на собственика Антон. 
 
Пазарът си казва думата и интересът към отглеждането на кози в България расте. За година броят им се е увеличил с 8% до 256 967 глави по данни за 2017 г., а през тази година се очаква националното стадо да достигне 260 хиляди животни, показват данни на Министерството на земеделието, храните и горите.