Темата за справедливото разпределение на директните плащания на ОСП между земеделските производители е източник на противоречия от дълго време. И по-точно - от 1991 г., когато излизат данни, че 80% от подкрепата, която се осигурява, отива преимуществено за ферми, които използват по-голямата част от земеделската земя.

Николай Вълканов: Работата на ДФЗ следва да бъде като на касичка

След поредица от препоръки през годините за равномерно разпределение е интересно да се разбере какво се е променило към 2023 г. За целта експертът по европейска земеделска политика Алън Матюс прави сравнение на разпределението на плащанията през финансовата 2013 г. и това през финансовата 2020 г. (тъй като все още данни за 2021 г. не са публикувани.). Той установява промяна в разпределението и кои са държавите-членки, където то е най-неравномерно. 

След като прави преглед на основните промени в законодателство през разглеждания период в новия си аналитичен материал, експертът стига до заключението, че в ЕС като цяло разпределението на плащанията е станало малко по-равномерно между двата програмни периода. Дали това е правилно тълкуване зависи от това как се отнасяме към многото стопанства, които са излезли от сектора и вече не получават директни плащания. 

Според Матюс структурната промяна, и по-специално значителният спад в броя на малките стопанства с най-ниски суми на плащанията, играе основна роля за стесняване на наблюдаваното разпределение на плащанията. Ако включим тези вече небенефициенти в изчислението, бихме могли да стигнем до много различно заключение.

Има и други причини, които обясняват изравняването в разпределението на плащанията между двата програмни периода. Основна причина за това може да бъде въздействието на вътрешната и външната конвергенция. Това обаче не е непременно единственият фактор.

Разпределението на директните плащания през финансовите 2013 и 2020 г.

Развитието на разпределението на плащанията между двете години е показано в следващата таблица. Има няколко забележителни характеристики. 

Първо, общата сума на плащанията през двете години е много сходна (само 1% разлика). 

Второ, има значителен спад в броя на бенефициентите на плащания, с около една шеста през този седемгодишен период, въпреки добавянето на 106 000 допълнителни бенефициенти с присъединяването на Хърватия.

По-голямата част от този спад се наблюдава сред фермите, получаващи по-малко от 500 евро годишно, където сумата, изплащана за този размерен клас, също е намаляла. Има и значителен спад в броя на фермите, получаващи над 500 000 евро годишно.

Това би могло да отразява разделянето на тези ферми на по-малки единици, за да се избегне попадането им в обхват на новите правила. Сумата, получена от фермите в тази категория, е намаляла много по-малко, което показва, че средното плащане на фермите в тази категория се увеличи значително.

матюс

Коефициентът на Джини 

За да направи своя анализ, Матюс използва разработен от икономистите индикатор за измерване на промените в неравенството. Това е коефициентът Джини, още познат като Индекс на Джини. Той се основава на сравнението на кумулативните пропорции на населението с кумулативните пропорции на плащанията, които те получават. Варира между 0 в случай на перфектно равенство и 1 в случай на перфектно неравенство. 

Сравняването на промяната в коефициента на Джини позволява да се направят изводи дали промените в доходите (или плащанията) са повече или по-малко равномерно разпределени във времето. 

матюс

Няколко проучвания са изчислили коефициента на Джини, като са използвали данните на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно разпределението на плащанията, за да оценят промените в разпределението на плащанията по ОСП във времето.

Взимайки ги предвид, Алън Матюс заключва, че статистиката, показваща подобрение на коефициента на Джини за разпределението на плащанията във времето, трябва да се тълкува внимателно като представяне на въздействието на промените в политиката, когато е имало значително намаляване на броя на бенефициентите, особено сред най-малките класове плащания.

Промени в разпределението на плащанията в ЕС и по държави членки, 2013 до 2020 г.

Според Кривата на Лоренц, графично представяне на неравенството в разпределението на дохода, съществуващо на определена територия (обикновено държава), разпределението на плащанията е станало по-равномерно след реформата на ОСП от 2013 г. Това е отразено в коефициента на Джини, който спадна от 0,780 на 0,748 през този период. 

Моят аргумент обаче е, че това подобрение вероятно отразява излизането на стопанствата в най-малкия клас плащания и не може да се припише единствено на промените в политиката между двата програмни периода, пише Матюс. 

Промените в държавите членки са показани в следващата таблица. Те потвърждават добре известния факт, че коефициентите на концентрация варират значително в различните държави членки.

матюсДържавите членки, в които плащанията са най-неравномерно разпределени, са Словакия, Чехия и Естония, следвани от Румъния, Унгария и Латвия. 

Държавите членки с най-равномерно разпределение са Люксембург, Холандия и Ирландия, следвани от Франция, Австрия и Белгия. 

Разглеждайки промените в коефициентите на Джини в рамките на държавите-членки, Матюс установява, че за повечето държави-членки коефициентът на Джини е намалял в съответствие с тенденцията в ЕС. Седем са държавите, в които разпределението на плащанията е станало по-неравномерно през двата програмни периода. Най-вече то се вижда във Финландия и Румъния, но увеличение на неравенството е очевидно и за Латвия, Полша, Дания, Швеция и Естония. 

Значението на скандинавските и балтийските страни в този списък е поразително и би си струвало да се проучи допълнително, смята експертът. 



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Алан Матюс: Доходите на фермерите не са толкова ниски, колкото се представят

Екосхемите - един критичен поглед

Сегашната търговска политика е на път да предизвика хранителна криза?