Климатичните условията през тази есен, които компрометираха развитието на пшеницата и рапицата, за пореден път поставят въпроса как да опазваме културите от неприятели и болести.
 
 
В неравномерно поникналите и незакалени посеви с житни култури в Добруджа се появиха различни видове житни мухи. Освен това условията се оказаха благоприятни за развитието на кафява ръжда, разясни фитопатологът от Добруджанския земеделски институт проф. Иван Киряков:
 
„Един от най-големите проблеми с фитосанитарното състояние на площите със зърнено-житни култури у нас е забраната за опалване на полетата. От една страна говорим за замърсяване на природата с пестициди, част от които влизат вътре в храната, от друга страна забранихме регламентираното опалване”.
 
Според професора назрява моментът за повдигане на дискусията „за” или „против” паленето на стърнищата, в която да се вземат предвид добре аргументираните позиции на учените от институтите от Селскостопанска академия (ССА), на търговците на препарати за растителна защита и най-вече на земеделските стопани, които са преките производители на продукцията.  
 
Фитопатологът търси отговор на въпроса дали навремето, когато е излязла наредбата „не е имало повече натиск от страна на учените или пък повече от страна на производителите на пестициди? Един от аргументите тогава беше, че нарушаваме хумусното съдържание, а това е дискусионен въпрос”, продължава проф. Киряков и уточнява: „Ако държавата излезе с наредба, в която да има точни и стриктни правила, подчертавам - точни правила, и то не за опалване всяка година, а поне през 4 години, при всички положения използването на пестициди ще бъде намалено наполовина”. 
 
 
В България има закон за интегрираното управление на вредителите, в който се посочва, че химичните средства се използват само в крайна нужда. В същото време паленето на стърнищата е забранено, но според учения това е едно от най-мощните средства за унищожаване на неприятелите. „С вкарването на тотални хербициди, инсектициди и фунгициди ние нарушаваме биоразнообразието.
 
Пръскането на пшеницата започва още преди Коледа, не се спазват технологиите, не се следят праговете на икономическа вредност за насекомите или пък фазите на развитие на болестите”, споделя наблюденията си проф. Киряков и допълва, че през сезон 2017/2018 фермерите са пръскали по 3-4 пъти срещу кафява ръжда. 
 
„Когато беше разрешено опалването, всеки палеше, когато му падне, за да освободи бързо площите. По този начин се унищожават растителните остатъци, които вместо да бъдат заровени и минерализирани, което води до увеличаване на микро- и макроелементите, се изгарят. От друга страна обаче, когато палехме, нямахме мухи, нямахме царевичен стъблопробивач, нямахме ръжди, мана”, разяснява различните гледни точки проф. Киряков.  
 
 
Периодично въпросът с паленето на стърнища се повдига, а преди два месеца отново беше поставен. Факт е обаче, че третирането на посевите с хербициди, фунгициди и инсектициди рязко се увеличи и оскъпи земеделското производство. В същото време проблемите, свързани с болестите и неприятелите се увеличават, вместо да намаляват. 
 
Почвите в Добруджа се отличават с изключително голям хумусен хоризонт и много дълбок почвен профил. Те действително представляват най-голямото национално богатство. В световен мащаб има 32 почвени групи, 24 от които се срещат в България.