За масово разпродаване на животни в Монтанско алармира Методи Лаков от село Владимирово, който отглежда овце и биволи. „Колегите само изчакаха референтната дата и започнаха да продават – крави, овце, без значение. Нямат нищо почти всичко е на копило”, разказва животновъдът. Какви са причините? 

Изкупни цени на млякото

Първата, която изниква в съзнанието, и е истина, е ценовият ръст на фуражите. "При нас от миналата седмица килограм царевица е вече 50 стотинки и ще продължава да поскъпва", споделя стопанинът и добавя, че кравето мляко в района се изкупува на 65 стотинки. По думите му фермерите продават животните си за клане, всички от млечно направление, поради невъзможност да ги изхранват. Изкупвачите идвали от Южна България. Изброените от него продажби само за последните дни са впечатляващи: 100 крави, 100 овце, 60 биволи… 

„Спрях един камион с пловдивска регистрация, който превозва животни. Момчето сподели, че има да вдига над 200 крави в нашия район. Всичко за клане. Колега от ломските села гледаше 60 биволи, продаде ги, аз напролет също мисля да ги продам".

Освен високите цени на фуражите животновъдите се оплакват и от липсата на пасища и сухата година - фактори, които също се отразяват на продукцията им. „Ако искате вярвайте, но хората при нас доят по 4-5 литра от крава. Имам колега с 60 крави, шест месеца не им е давал никаква кърмилка/зоб, защото е непосилно скъпа. В момента тук цената на една рулонна бала люцерна е към 100 лв.”, описва картинката животновъдът от Северозапада.

Споделя, че в землището, в което са неговите 200 овце и още 300 крави, има около 1 000 дка пасища. Те, разбира се, не стигат, а от общината предлагат на стопаните само площи в недопустим слой. „Да ги чистим, да ни идват на проверки, да ги вкарваме в допустим слой. Нито един мой колега не желае, много рядко някой се хваща”, коментира Лаков и продължава да изброява: 

„Работна ръка също няма. Не можем да наемем пасища или общинска земя, наемаме едни маломерни имоти, защото големите фирми предлагат умопомрачителни ренти на Общините. Имоти, които са над 10 дка, ги взимат големите арендатори, които животновъдите не можем да си позволим”.

Такива, изглежда, са причините на родните животновъди от северозападния край на страната поголовно да се освобождават от животните си, докато на заден план текат обсъждания за подпомагане и ставки. „Кой ще дочака помощта за Covid-19, говори се, че щяла да е чак след 15 ноември, дотогава царевицата ще стане 60 стотинки”, пита реторично фермерът.

Методи Лаков: Дори и да не е с пари, да помогнат с фураж. Не искаме подаяние, а адекватна подкрепа от държавата.

И тази работа с фуража се обсъждаше в земеделското министерство преди време, тогава на среща със свиневъдите. Поредното обещание бе, че ще се пита Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ дали може да бъде отпуснато зърно за подпомагане на животновъдите. Сигурно не може, защото повече нищо не се чу официално по темата.

Животновъдите обаче казват, че също повече не може така и никой не знае къде ще му излезе краят. Засега животните продължават да намаляват, стопанствата се изоставят, селата обезлюдяват.., а в градовете ядем вносни, пътували дълго стоки.

Методи с тъга си спомня как през 2005 г. в селото му имало 1 100 крави и биволи, над 2 000 овце, а сега има една мандра с около 200 крави, трима животновъди с по 60 крави, максимум 50 овце и 30-40 кози. „Това е реалността при нас през 2021 г.”, казва за финал Методи Лаков.