През есента на 2023 г. разказахме историята на младия фермер Николай Чернокожев, който прави смели стъпки към регенеративно земеделие в семейната ферма в Троянския балкан. Николай е спрял почвените обработки, прави директни сеитби, сее покривни култури, за да не оставя почвата “гола” и вече има успешен опит с изпасване на покривните култури от животни. Поставил си е за цел да възстанови почвеното плодородие и да подобри ефективността на стопанството чрез комбинирано отглеждане на растения и говеда. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 18-годишният Николай Чернокожев смело въвежда регенеративни практики в семейната ферма

20-годишният фермер, заедно със семейството си, стопанисват 2 500 дка земя - сеят предимно зърнено-житни и бобови култури. Отглеждат и 200 говеда - по-голямата част от тях в млечно направление и по-малко месодайни. Планират постепенно увеличаване на животните за месо, а отглежданите култури са изцяло за изхранване на говедата.


Първи успешен опит: Телета вместо хербициди за терминиране на покривни култури 


След жътвата на пшеница миналата година, Николай директно засява микс от покривни култури, съобразен с нуждите на почвата след направен почвен анализ. Миксът включва сорго, овес, ряпа, синап и чимен (сминдух). Изборът на покривните култури Николай е направил след обсъждане с експерти на Асоциацията на българските нотилъри (АБНТ) и след консултация с агроном.

“Влязох и засях веднага след жътвата. След сеитбата имахме около 15 л дъжд, който помогна на покривните култури да излязат. Всички, освен чимена, изникнаха добре. Въпреки сушата, образуваха биомаса. Соргото достигна 30-40 см, ряпата се получи много добре, овесът - 40-50 см”, разказва Николай. 

Както всяка година в разгара на лятото, тревата за паша на животните в района изсъхва. В началото на август Николай пуска малка част от тях (приплодите на млечните крави) на паша в покривните култури.

“Трябваше им около седмица, за да се адаптират, след което пашуваха чак до средата на месец октомври. И на практика в най-тежкия сезон - лятото  - животните пашуваха на воля”, споделя младият стопанин.


Към момента във фермата няма възможност и условия за парцелно изпасване на полетата или ротационна паша. Ето защо Николай е избрал вариант, при който да пускат малък брой животни на голяма площ. “Тъй като телетата са малко, нямаше преизпасване на площта. Не се получи и преуплътняване на почвата, защото и условията бяха сухи.” Така на практика, освен че помагат за изпасване на част от покривните култури, телетата “спестяват” значителни средства от изхранването си. 

“Няма как миксът да е съвършен, а и човек се учи от практиката и грешките си, казва Николай. Чименът, например не успя да поникне и занапред вероятно няма да го включваме в микса. Ряпата е култура, която животните не ядат, но като остане на полето, работи за почвата в дълбочина. В последствие измръзва, соргото също. Овесът е много харесвана култура от животните, която те “терминират” чрез пашата”, обяснява фермерът.


Сеитбообращение, покривни култури и преходът към no-till


“Аз така подреждам сеитбооборота в стопанството, че дори животните да не терминират ПК, това няма да е такъв проблем. Ряпата, синапът и соргото измръзват и остава само овесът. Той е изпасен от телетата през есента, снегът ще го затормози. И все пак през пролетта е възможно да избие отново като плевел. Ако посея пшеница за зърно, ще имам проблем с овеса. Аз обаче сея жито и грах за силаж, есенна сеитба. Дори овесът да избие, това няма да е проблем, защото той ще влезе в силажа и дори ще го обогати”, разказва фермерът. 

След като през пролетта прибере реколтата, ще засее втора култура - сорго.

Николай споделя и стъпките, които е предприел за преминаване от конвенционално към no-till земеделие. Прави една есенна обработка (дисковане) на поле, което тепърва ще влиза в no-till. Задължително прави почвен анализ, за да установи състоянието на почвата и от какво се нуждае, за да знае на какво да акцентира по време на прехода към новата технология. Подравнява полето и сее конвенционално пшеница. След нея сее покривна култура или микс от покривни култури.

При възможност пуска животните да пасат в покривната култура. Следва сеитба на пшеница и грах за силаж, които реколтира под формата на фолирани бали. Следва сорго като втора култура. Наблюденията на Николай са, че корените му много добре се справя в борбата с преуплътняването и плужната пета. След средата на октомври до края на месеца жъне соргото. Въпреки късните срокове, следва сеитба на пшеница.
 

“Ноември действително е късно за сеитба на пшеница, получава се, макар и добивът да е компрометиран. Но перфектни неща няма и това е начинът, който съм намерил за подходящ в нашето стопанство”, казва в заключение Николай Чернокожев.