Специалистите от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево очакват около 5 млн. тона пшеница. Прогнозите са за среден  добив от около 400 кг/дка за Южна България и по около 550 – 600 кг/дка за Добруджа, съобщиха от Дарик Нюз.
 
 
Надеждите на научните работници са, че добивите няма да са по-лоши от миналогодишните, които бяха едни от  най-добрите в страната за последните 10 години. 
 
 
„ Независимо от малко по-влажната есен, имаше много хубава зима, водният запас в почвата е много добър, пролетта е хладна и продължителна и много добре се отразява на пшеничните посеви, а заболявания по насажденията почти няма” – коментира Иван Киряков, зав.отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури” към института. 
 
Специалисти добавиха, че в последните години се наблюдава тенденция към намаляване на количеството български семена, които се продават на вътрешния пазар, в това число и на произведените от тях семена. Почти 25% от селекцията на Добруджанския институт се продава в Турция. 
 
„Там нашите сортове, които са характерни с екологична пластичност, високи технологични и хлебопекарни качества, са оценявани много по-добре. В нашата страна не се прави разлика между качеството на семената. Гони се добив, който носи по-високи приходи за земеделските производители” – коментира доц.д-р инж.Илия Илиев, директор на института.
 
По думите му цените на семената от миналата година ще бъдат запазени -  около 850 лв. на тон за семена от новата реколта и 650 лв. на тон за преокачествени, но първокласни  семена. 
 
„В момента ние продаваме базови семена под  1000 лв., а чуждата селекция върви над 1 500 лв. Когато обаче изчезне изцяло българската селекция, цената може да стигне много по-високи стойности и вече има такива индикации. Все още има доста известни бизнесмени, чийто умствен багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат и на твърдението им, че българската пшеница не е достатъчно качествена и говорят за иновации и нови сортове, каза още проф. Киряков.
 
Той допълни, че това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, не означава, че те не правят иновации. Причината не е в качеството на българските сортове, а в политиката на плащане на качествена пшеница. 
 
„До 2013 г. маржът между качествената и некачествената пшеница беше 80 лв., от 2014 г. в страната почна да влиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса – дали тези, които купуват и изнасят зърно не са вързани с тези, които вкарват нови сортове?”, добави проф. Киряков.
 
Според него производителите ще се върнат отново към българската пшеница, когато маржът между качествена и некачествена пшеница стане повече от 70 лв. и когато българската пшеница започне да изчезва.
 
 
Сред  нерешените проблеми на ДЗИ – Ген.Тошево остава обидно ниското заплащане на научните работници. Над 75% от 245-те служители в института са на минимална работна заплата. Директорът на института се надява да бъде дадена възможност на ръководството да диференцира заплащането, съобразно приноса на всеки конкретен човек.
 
„Ние не сме търговци, ние се занимаваме с наука и сме направили продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезво мислещи хора за България, отколкото в самата България” –  категоричен е проф.Иван Киряков.  
 
Тази година ДЗИ – Ген.Тошево ще предложи на пазара общо 14 сорта обикновена зимна пшеница, 2 сорта тритикале и 1 сорт ечемик, а новият признат сорт пшеница е „Никодим”. От догодина в масово производство предстои да влязат пшеничните сортове „Катаржина”, „Ками” и „Сладуна”, два сорта тритикале – „ Атила” и „Акорд” , 4 сорта твърда пшеница  – „Мирела”, „Северина”, „Мелина” и „Мирабел” и един нов сорт ечемик – „Тангра”.
 
Два от сортовете на Института в Ген.Тошево – „Лазарка” и „Мерилин”, са  вече официално признати в  Турция и ще имат възпроизводство най-малко 10 години, съобщи  Кемал Юзтурк, собственик на „Добруджанска семепроизводителна фирма” в турския град Коня.