При съхранението на чесъна често се наблюдават повреди, които го правят негоден за консумация и за посадъчен материал. След изваждането на чесъна сортирайте го и го просушете.



 



За засаждането е необходимо да се отделят само здрави глави. Добре е чесънът да се съхранява на сенчесто и проветриво място във въздухопроницаеми чували-гаци.



 



През последните години се наблюдава развитие на болестта сиво гниене, което се проявява и при съхранение на чесъна. Симптомите на болните зелени растения се проявяват, като старите листа жълтеят и изсъхват. Основата на изсъхналите листа се покрива със сив мицел и спороносене на гъбата. Нападнатите растения при изскубване се скъсват в областта на кореновата шийка. При съхранение по нападнатите скилидки се образуват вдлъбнати, жълтеникави петна, които при влага се покриват със сивкав налеп от мицела и спороносенето на гъбата. Гъбата презимува като склероций по растителните остатъци в почвата, като развитието й се благоприятства от висока почвена влажност. Тя се запазва в почвата в продължение от 3-4 години.



 



Спазването на правилна агротехника ограничава заболяването, като мерки за това са- прилагане на агротехнически практики, като унищожаване на растителните остатъци, подходящо сеитбообръщение, използване на здрав и обеззаразен посадъчен материал, поддържане на висока агротехника-торене, окопаване, добро просушаване на зрелия чесън и съхраняването му при проветриви и хладни условия. Няма регистрирани ефикасни фунгициди за борба със сивото гниене. Използва се често потапяне на скилидките чесън преди засаждане в 0,2 % разтвор на топсин М 70ВП /20-30 грама на 10 л. вода/ в продължение на два часа.