Наблюдава се отдръпване на търсенето на пшеница на външните пазари заради високите цени, се съобщава в последния бюлетин на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Анализ: В условията на суша ечемикът се оказва по-печеливш

Оттам припомнят, че Русия обмисля да въведе квота и мито за износ на зърно от 15 февруари 2021 г., равняващо се на около 30 долара/тон при пшеницата, а от 1 март - 60 долара/тон.

Изнесените данни сочат, че FOB цените от Украйна към края на януари скачат с 10-15%: хлебна пшеница - 294 долара/тон, ечемик - 255 долара/тон, фуражна пшеница - 287 долара/тон, царевица - 267 долара/тон, а слънчогледовото олио достига връх от 1300 долара/тон. 

Причината за този ръст са очакванията за въвеждане на експортни ограничения от Русия и влошаване на транспортните условия в Черно море. По данни на ИКАР цените на слънчогледовото олио растат с най-висок темп. Митата за износ на слънчоглед от началото на януари са се увеличили от 6,5% до 30%. 

Според статистиката, цитирана от CAPA, към началото на февруари у нас слънчогледът достигна изкупни цени от 890 лв./тон без ДДС. Расте и цената на фуражната пшеница - 365 лв./тон без ДДС.

По-слабото експортно търсене е основната причина за намалелия износ на зърно от страната ни, отчитат анализаторите. Данните сочат, че при пшеницата са изнесени 1,6 млн.тона (3,1 млн.тона спрямо януари 2020 г). Очакванията на САРА са износът до края на пазарната година да достигне 3,3 млн.тона.

Изнесената от страната ни царевица възлиза на 500 хил.тона, което е с 45% по-малко от миналогодишното количество. Износът на рапица към януари 2021 г. пък е с 44% под това от предходната година. Предвижданията на САРА са до края на пазарната година да достигнат около 240 хил.тона.

По-малката реколта, растящото вътрешно потребление и ограниченото търсене за износ при силната световна реколта и високите пазарни цени, са сред основните причини за равнището на търговия, заявяват анализаторите. 

Предварителната оценка на НСИ за брутната продукция в зърнопроизводството у нас е за спад с 13%, а при маслодайните култури – с 9%. Той обаче е частично компенсиран с ценови ръст от 10%. Производствените разходи също намаляват и по изчисления на САРА свиването в добавената стойност може се ограничи до около 6%.

Оттам изчисляват, че засетите площи с есенни култури са 2-3% под миналогодишните. При благоприятна климатична обстановка тази зима това намаление може да бъде компенсирано от пролетниците, прогнозират анализаторите.