По време на World Agri-Tech представители на фермерите, агрофармацевтични компании и хранително-вкусовата промишленост обсъдиха целите на стратегията „От фермата до трапезата“. Те се обединиха около твърдението, че без дълбоки иновации в сектора европейското земеделие ще загуби конкурентоспособността си и цените на храните ще се повишат, съобщава Agronotizie.

Борис Михайлов в интервю за Агри.БГ - Какво се случи с ДФЗ за 4 месеца?

Когато в началото на 2020 г. Европейската комисия обяви своята стратегия „От ферма до трапезата“ , всички участници в агро-хранителната верига се опитаха да си представят как селскостопанският сектор и впоследствие останалата част от веригата могат да продължат да произвеждат здравословни продукти храни и достъпни цени, като в същото време се намали използването на пестициди с 50%, на торове с 20% и се достигне 25% биологично земеделие в срок до 2030 г.

Година и половина по-късно тази задача все още няма решение. Доказателство за това е разгорещеният дебат, който се проведе по време на World Agri-Tech Innovations - събитие, което всяка година събира компании, инвеститори, изследователи и политици от цял ​​свят, за да си представят бъдещето на първичния сектор.

По време на сесия, посветена на стратегията „От фермата до трапезата“ Пека Песонен, генерален секретар на Copa-Cogeca, обвини Европейската комисия, че системно игнорира всички изследвания, които алармират за устойчивостта на първичния сектор, ако целите на стратегията бъдат постигнати.

Изследванията говорят за последователен спад в производителността на фермите и следователно за увеличаване на вноса на храни от трети страни за задоволяване на хранителните нужди на европейските потребители. Според прогнозите ще има увеличение на цените, именно поради по-ниската производителност, както и спад в качеството на някои стоки. Освен това на световно ниво намалената европейска производителност би имала отражение върху международните пазари, причинявайки повишаване на цените и недостиг на храна.

В крайна сметка земеделските производители биха имали сериозни проблеми при поддържането на рентабилността на своите стопанства, което би причинило сериозни проблеми на равнището на производствената структура, но и на стабилността на социалната.

Предвид това, че днес селското стопанство е секторът, който е най-силно засегнат от последиците от изменението на климата, Песонен заяви, че е необходимо Комисията да отдели средства за подпомагане на промяната и да инвестира в иновации.

Ливио Тедески от BASF също сподели опасенията си относно пълното прилагане на стратегията „От фермата до трапезата“. Той припомни, че единственият начин да се запази производителността непроменена и следователно да се гарантира икономическата и екологичната устойчивост на първичния сектор са иновациите.

Види му се краят: Новите правила за фермерите ще бъдат гласувани през ноември

Според Тедески усилия от страна на Брюксел също са необходими за насърчаване и ускоряване на иновациите, разпределяне на средства, но и рационализиране на бюрократичните процедури, които днес правят Европейския съюз изключително труден пазар за тези, които искат да правят нововъведения. Той даде примери с технологии за асистирана еволюция, техники за генетично подобрение, способни да направят по-ефективни и устойчиви на болести сортове растения, достъпни чрез естествени процеси. Това са все технологии, които са трудни за използване поради остарялото европейско законодателство.

Агро-хранителните компании също трябва да управляват ефектите от стратегията „От фермата до трапезата“, която, от една страна, доставя суровини от фермерите, а от друга - взаимодейства с потребителите, като отразява техните нужди и желания.

За Ханеке Фабер, президент на Unilever, компаниите в агро-хранителния сектор трябва да бъдат първите, които подкрепят целта за устойчиво земеделие от икономическа, социална и екологична гледна точка.

Фабер припомни как Unilever се ангажира да постигне климатична неутралност по отношение на емисиите на CO2 и как подкрепя фермерите при възприемането на регенеративни практики - тенденция, която практически всички големи мултинационални компании в сектора имат общо.

В защита на Европейската комисия комисар Войчеховски припомни как Европейският съюз е инвестирал значителни средства в подкрепа на прехода към по-устойчиво земеделие и как целите, определени в Брюксел, не са нито задължителни за земеделските производители, нито за държавите членки, но те са по-скоро стимул за Европейския съюз като цяло.

Мнозина отвърнаха, че фермерите всъщност зависят от вноските по ОСП и че Първият стълб изисква големи усилия от екологична гледна точка. И макар да е вярно, че през следващите години иновациите ще осигурят достъпни решения, които ще направят селското стопанство по-ефективно и устойчиво, също така е вярно, че сега са необходими много усилия, докато плодовете на иновациите тепърва предстоят.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Каква цена ще платят фермерите за своето „позеленяване“?

Полша ще става биопроизводител №1 в Европа. А ние и план нямаме

Надвиснала ли е "зелена" заплаха над земеделието?