Соя

Място на соята в сеитбообращението

Соята се развива добре на чисти от плевели почви без особени изисквания към предшественика. В сеитбообращението най-често тя се редува с пшеницата. Двете култури са добри предшественици една за друга.

Соята може да се отглежда и след други предшественици, стига те:

  • да не изсушават силно почвата;
  • да я оставят чиста от плевели;
  • да няма опасност от последействие на хербициди, каквито са триазиновите препарати.

Соята може да се отглежда и като монокултура. Тя може да се отглежда на едно място в две последователни години, но болестите, неприятелите и плевелите бързо се увеличават. Това налага грижите за посевите да са по-големи.

Когато соята се редува с царевицата се получават високи добиви. У нас продължително време се изпитва лентово отглеждане на соя и царевица. Двете култури всяка година сменят местата си и следват една след друга. При висока агротехника добивите от такива посеви са по-добри, отколкото ако соята се отглежда самостоятелно или се редува с пшеница. Соята не бива да се отглежда след захарно цвекло и слънчоглед, понеже те се нападат от едни и същи болести.

Обработка на почвата преди засаждане на соя

Тя се прави както при пролетните окопни култури. Соята не реагира на дълбоката оран.

Соята изисква обработка, с която трябва:

  • да се унищожат плевелите;
  • да се заровят остатъците от предшественика;
  • да се създадат условия за качествена сеитба;
  • да се подравни повърхността на почвата когато ще се прави гравитационно напояване.

Опитите и практиката показват, че на заплевелени почви най-висок ефект има лятната обработка с плуг на дълбочина 20-22 cm. Заменянето на оранта с плуг с плитки и нулеви обработки води до намаляване на добива с 10-20%. Соята се нуждае от добра аерация на почвата за да има по-активна симбиоза с грудковите бактерии. Плитката обработка или липсата на обработка на безструктурни почви води до силно уплътняване на горния почвен хоризонт. Обработката на почвата с плоскорез се отразява отрицателно на добива, което най-често се дължи на по-голямата заплевеленост. Заменянето на плужната оран с дискуване на стърнището увеличава плевелите и процента на самосевките.

През пролетта се извършват две култивирания с брануване за унищожаване на плевелите, за запазване на влагата и за разрохкване на почвата. Интервалът между двете обработки трябва да бъде такъв, че да не се допусне поникване на плевелите. За да се провокира поникване на плевелните семена, след първото култивиране трябва да минат поне 6-8 дни. Често второто култивиране се правя само за заравянето на тора и хербицидите, без да се търси противоплевелен ефект. Всяка обработка трябва да се извършва перпендикулярно на предшествуващата. Дълбочината на последното култивиране не трябва да надминава 5-6 cm, т. е. дълбочината на заравянето на семената. Култивира се 2-3 дни преди сеитбата.

Допълнителни обработки на почвата се налагат в случай на силно заплевеляване късно или много рано напролет, при уплътнено използуване на земята през лятото след прибиране на зимната пшеница или ечемика и др. Обработките трябва да се сведат до минимум, но това не бива да става за сметка на доброто състояние на почвата преди сеитбата.

Сеитба на соята

Изборът на подходящ сорт соя е важно условие за получаване на висок добив. В едно стопанство трябва да се отглеждат два сорта соя  с различна продължителност на вегетационния период. Средно ранните сортове с вегетационен период 120-130 дни се прибират в средата на септември, а средно късните с вегетационен период 130-140 дни - в края на същия месец. Семената на соята бързо губят кълняемостта си и са разнокачествени, поради което трябва да се засяват само проверени и освидетелствувани партиди. Първа класа семена трябва да имат чистота 98% и кълняемост 88%, без оцветяване и напукване. Полската кълняемост на семената на соята, особено в хладно време, е около 80% и силно варира по години.

Третирането на семената с нитрагин е задължително. То се извършва в деня на сеитбата на сенчесто място, защото слънчевите лъчи убиват бактериите. Ако семената не се внесат в почвата след 12 часа, бактериите намаляват 24 пъти. Незасетите семена трябва отново да се третират на следващия ден. Третирането (инокулацията) се осъществява с машина, като не се допуска силно навлажняване на семената, защото семенната обвивка лесно, се разкъсва и семеделите се разцепват. За 100 kg семена се използуват 10 флакона от бактериалния препарат нитрагин. В зависимост от едрината на семената на соята и сеитбената норма тези семена са достатъчни за 10-15 декара.

Техниката на третиране е лесноизпълнима. Сиво-белият налеп на бактериите върху агар-агара във флакона се отделя, като в него се налива 50 кв.см. вода, поставят се няколко соеви семена и енергично се разклаща. Агар-агарът не трябва да се разкъсва. От налепа водата добива сиво-бял цвят. Тя се долива до 1 литър и с този разтвор (1%) се навлажняват семената. Навлажняването трябва да става на порции така че разтворът да се разпределя равномерно, да няма преовлажнени и незасегнати семена, защото преовлажнените семена соя се разцепват, а сухите не поемат достатъчно бактерии.

През последните години се проучва облъчването на семената е рентгенови лъчи.

Оптималният срок на сеитбата се определя от температурата.

В Южна България почвата се затопля до 10-12°С в началото на април, а в Северна България и Черноморието - няколко дни по-късно. След настъпване на благоприятна температура сеитбата трябва да се извърши в най-кратки срокове, за да не се изгуби влагата на горния почвен слой. За поникването на соята не трябва да се разчита на пролетните дъждове, защото уплътняват повърхността, а почвената кора затруднява изнасянето на семеделите. По-късната сеитба не носи риск само в редки случаи - във влажни години я при отлично подготвени структурни почви. Сеитбата през май намалява добива с 20-40%, понеже се получават редки посеви и на неполивни площи посевът страда повече от силна суша.

Соята има голяма компенсационна способност. Добивът не се променя съществено при широкоредови (75 cm) и тесноредови (15 cm) посеви. Засява се при междуредия 70 cm, защото се улесняват обработката и напояването през вегетацията, като се използуват системите от машини за царевица и слънчоглед. Гъстотата на посева се определя от осигуреността с вода и биологичните особености на сорта. Без напояване броят на реколтираните растения не трябва да бъде по-малък от 20-22 хиляди, а при напояване - от 25-30 хиляди на декар.

За да се осигури необходимият брой растения, при напояване на средно ранозрелите сортове трябва да се засяват с 35-40 хил. семена на декар, а средно късните - с 30-35 хил. семена на декар. Изведените опити показват, че в дапазона от 15-20 хил. до 40-45 хил. растения на декар добивът остава еднакъв.

Дълбочината на засяване на разпространените у нас сортове (със средно едри семена) е 4-5 cm, като на влажни почви се намалява, а на сухи се увеличава с 1 cm.

Институтът по соята в Павликени разработи и внедри у нас и в чужбина технология за съвместно отглеждане на царевица и соя.

Чрез изменение на структурата на посева се осигурява с 20-30% по-висок добив на зърно в сравнение със самостоятелното отглеждане на тези култури. Същността на лентовата технология се заключава в редуване на еднакво широки ленти от царевица и соя. Понеже между редовите разстояния на двете култури са еднакви, това лесно се постига. Царевицата е 2,5-3 пъти по-висока и създава благоприятен микроклимат за соята. Соята от своя страна не затруднява движението на въздуха в посева и осигурява повече светлина за растенията в лентата от царевица. Освен това крайните редове от царевица използуват част от азота на грудковите бактерии в лентата от соя. Най-голям ефект има, когато лентите са шестредови. Това се дължи на по-големия брой крайни редове на лентата, в които царевичните растения са по-ниски, имат по-едри кочани без неоплодени цветове и дават с 30% по-висок добив. Растенията от крайните редове на лентата от соя използват предимството на кулисното отглеждане - по-благоприятния климат, образуват повече бобове и семена.

При лентовата технология на отглеждане се планира среден добив от соята 300-350 g от декар, а от царевицата 1000-1300 kg от декар.

Тази технология се основава на:

  • диференцирани норми и начини на торене;
  • диференциран режим на напояване;
  • обща химична борба срещу плевелите;
  • цялостно механизирано отглеждане и прибиране.

Най-подходящи, за поливни условия са средно ранните сортове, като се комбинират с царевица сорт Н-708. Лентовите технологии на отглеждане на соя и царевица се прилагат предимно на поливни площи, но при достатъчно валежи и добре влагозапасени почви може да намерят място и на неполивни площи. Соята може да се редува с царевица, като лентите сменят местата си или като целият посев се редува с пшеница или друг предшественик. Лентовата технология е високоефективна, но изисква по-висока култура на производството. Сеитбата се извършва на сцепка една след друга. Поливането е гравитационно за двете култури. За борба срещу плевелите се изполват едни и същи хербициди и хербицидни комбинации без участие на триазиновите. Предсеитбеното торене с азот е с еднаква норма от 4-6 kg на декар, като допълнително чрез подхранване се внасят по 10-12 kg на декар азот само за царевицата. Обработката се извършва с едни и същи машини, а прибирането - с комбайн, като първо се прибира соята, а след това - царевицата със съответните хедери за двете култури.