Увеличени продажби на сорго през настоящата стопанска година и разрастващо се търсене на сухоустойчивата култура - това констатират семенарските компании у нас. Причините са ясни – все по-силно изразеното засушаване през летните месеци, екстремно високите температури и липсата на валежи. 

Тези констатации се доказват и от размера на площите със сорго у нас през последните години. През 2023 г. са реколтирани 35 370 дка, показват данните на Министерството на земеделието. Година по-рано у нас са били засети 26 830 дка. 

Има ли интерес към тази култура? 
“Не само, че има интерес към соргото, но и ще бъда даже малко по-конкретен. Тази година продажбите са ни петорни спрямо предходната, така че интересът е повече от очевиден. Вярвам, че и останалите компании, които предлагат тази култура, са регистрирали подобни резултати“, коментира край Добрич Петко Василев, управител на фирма-вносител на семена у нас, по време на представяне на различни хибриди от сухоустойчивата култура.

Все още земеделските стопани не дават конкретен отговор дали соргото ще измести царевицата по техните полета. Факт е обаче, че обръщат поглед към тази култура с оглед да минимизират рисковете, които поемат с отглеждането на царевица. Оказва се, че високите температури през лятото, особено по време на опрашване, всъщност пречат на царевичното растение. Резултатът от горещите и сухи лета е царевица без кочани, или пък ако има, то те не са озърнени, а добивите са двойно и тройно по-ниски от очакваните. Дали везните ще се наклонят към сухоустойчивата, топлолюбива и издържлива култура, отговор ще даде пазарът.

Цената на соргото през 2023 г. е била 472 лв./тон, показват данните на НСИ. Отбелязан е скок през третото тримесечие, т.е. в момента на жътвата стойностите са стигнали до 660 лв./тон. Едно сравнение с царевицата през миналата година показва, че цената й е била значително по-ниска – 422 лв./тон, като се е сривала постепенно и до края на 2023 г. е стигнала до 370 лв./тон. 

Ако има цена и осигурена реализация, то площите със сорго със сигурност ще растат ежегодно, особено при тропическите условия, които трайно се проявяват през последните стопански години у нас. Липсата на поливни площи и възможност за напояване също ще изиграят роля, тъй като соргото ще се справи при тези условия, докато при царевицата оцеляването е под въпрос. 

На практика сухоустойчивата култура е отлична алтернатива на царевицата, тъй като дава много по-оптимални резултати. Освен животновъдите, към соргото проявяват интерес и други производители. В последните години се разраства още един сегмент - производството на биоетанол. За тази цел соргото е една от най-добрите суровини, поради доста сериозното наличие на скоробяла. Особено подходящи се оказват хилриди с процентно съдържание над 70. Към момента у нас има пет фабрики за биоетанол и предстои изграждане на допълнителни мощности, поясни още Петко Василев. 

Така факторът „пазар“ също ще изиграе своята роля по полетата у нас да наблюдаваме бели и червени хибриди сорго - културата, наричана неслучайно "камилата" на растителния свят.