Дебат за прилагането на социалната условност по време на информационна среща за Кампания 2025 в Пловдив показа, че проблемите с работната ръка в сектор „Земеделие” продължават, а фермерите не могат да се справят сами с него.

Всичко за Кампания 2025

Спазването на предварителните условия в социалната сфера е едно от изискванията за получаване на субсидии, за чието изпълнение ще се следи през 2025 г. Обект на проверки са всички кандидати по интервенциите за директни плащания, които са работодатели, а не самонаети лица. 

Накратко информацията по социалната условност е следната:

 

Контролните органи ще следят за два основни аспекта – прозрачност относно трудовата заетост и осигурени ли са безопасни и здравословни условия на труд. Дейностите и изискванията по тях са описани в Наръчник за прилагане на предварителните условия в социалната сфера.

Санкциите за неспазването на условията важат само за нарушения, извършени след 1 януари 2025 г. и влезли в сила. На санкции подлежат единствено неспазени изисквания, свързани с трудовата заетост и здравословните и безопасни условия на труд, които са обективирани в нарочна Методика. Проверките за изпълнение на правилата относно предварителните условия в социалната сфера се извършват от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” спрямо техния график.

Това може да включва регулярни проверки или извънредни инспекции при сигнали за нарушения на трудовото законодателство. Процесът може да включва също преглед на документи и инспекция на работното място. Важно уточнение е, че не се предвиждат допълнителни проверки извън определените за съответната година от Главна инспекция по труда (ГИТ).

При установено неспазване на изисквания на предварителните условия в социалната сфера, включени в Приложението към Наръчника, вземайки предвид категоризацията за продължителност – за първи път, повторяемост, системност или умисъл на неспазването, Държавен фонд „Земеделие” може да намали плащането от 3% до 15%, а именно:  

  • при неспазване на някое от изискванията за първи път размерът на намалението е 3%;  
  • при системност (едно и също неспазване повече от веднъж в рамките на една календарна година и/или повече от едно неспазванe на изискванията в рамките на една календарна година и не са налице повторяемост и/или умишленост) размерът на намалението е 4%;  
  • при повторяемост (неизпълнение на едно и също неспазване на изискванията продължава или се повтори веднъж в рамките на три последователни календарни години) размерът на намалението е 10%;
  • при умишленост (всеки следващ случай на същото неспазване на изискванията, след установена повторяемост) размерът на намалението е 15%.

На срещата с фермери в Пловдив експеритите от агроминистерството (МЗХ) и ГИТ акцентираха върху още няколко неща, за които ще се следи.

Едно от тях е осигуряването на питейна вода на терен, като не е нужно тя да бъде течаща. Друго важно изискване е работниците, които оперират със селскостопанската техника, да притежават нужната квалификация. Извършването на инструктажи е задължително само за работниците с постоянни и срочни трудови договори, не и за тези с еднодневни трудови договори. 

„Ако имате наети работници само на еднодневни трудови договори, не е нужен договор със служба по трудова медицина. Но при наемането и на един работник на постоянен трудов договор или на срочен, трябва да осигурите обслужването на служба по трудова медицина, откъдето ще ви изготвят набор от документи. 

Хубаво е ангажираността на работодателя тук да бъде по-голяма и не само да вземе документите, а да се запознае с рисковете, които не са малко – биологични, химични агенти, токов удар и други. Всичко това е посочено в т.нар. Оценка на риска. Изготвена е и програма за намаляването на този риск”, обясниха от МЗХ.

Но докато разписаните правила звучат подредено, то на терен някои от тях не са така възможни и лесни. Едно от тях е присъствието на деца на работници в земеделските блокове, което трудно може да се контролира от работодателите/фермерите.

„Това счита ли се за полагане на труд и ще бъде ли третирано като нарушение от наша страна”, попита земеделец от региона и описа какво на практика се случва.

„Да вземем една беритбена кампания на рози. Масово се случва работниците да пристигат с децата си, които не са на градина или училище в този момент. Това е социален проблем и е извън нашите възможности да го решим. Не можем да ограничим движението им във всяка секунда, те са навсякъде. Какво става, ако някое дете си откъсне розов цвят, но то реално не полага труд?”

Ако присъства дете на работник, то не трябва да е в земеделския масив. Така няма да се води, че полага труд”, отговориха експертите.

Този отговор обаче реално не решава проблема. Земеделците подчертаха, че е трудно дори да се идентифицира самоличността на работниците на терен. 

„Често отказват да дадат личните си карти, представят се с друго име. Въпреки че им обясняваме, че еднодневните трудови договори не спират социалните им помощи, те не желаят да си дават данните, страхуват се”, каза фермерка и се обърна към МЗХ и ГИТ:

"Апелът ми е от ваша страна да има работа с медиаторите в ромските махали, защото хората се страхуват и все още не разбират, че идентификацията им, сключването на еднодневен трудов договор не компрометира по никакъв начин техните социални помощи. Следва да им бъде обяснено, че не трябва да си водят децата на работа с тях.

Разчитаме на инициатива от ваша страна, на институционална ангажираност, защото в противен случай топката и цялата отговорност отива в работодателите и то за неща, за които те нямат инструментариума да наложат контрол."

Друг земеделец подчерта, че би било полезно, ако самите работници в териториалните поделения по труда, които комуникират с работниците, им обясняват и ги насочват. Представителите на ангажираните ведомства приеха апела, като заявиха, че предстоят още срещи и разговори на институционално ниво, касаещи проблема.