Преди седмица от Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) настояха да се обяви форсмажорна година за районите със суша. Веднага изникнаха доста въпросителни, като: 

Клаузата за „форсмажор“ в договорите за аренда

Възможно ли е държавата да се меси или всеки сам доказва щетите си; ще се стигне ли до неизплащане на ренти, ако се докаже форсмажор; как ще се докаже този форсмажор – достатъчни ли са данните за липсата на влага от НИМХ, както предлага председателят на Асоциацията Костадин Костадинов.

За коментар по темата се обърнахме към Стайко Стайков – председател на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Г-н Стайков, какво мислите за настояването на НАЗ да се обяви форсмажорна година за районите със суша? 

НАЗ, както всяка друга неправителствена организация е в правото си да защитава интересите на членовете си. До момента не съм запознат да има подобен прецедент държавата да определя форсмажор на национален или регионален принцип за даден икономически бранш. Би било добре да се обърнете към Министерството на земеделието (МЗХГ) за коментар.

Искам да припомня, че МЗХГ реагира навреме и адекватно на множеството изпитания през годината. Земеделският бранш не бе засегнат (блокиран) по време на извънредното положение. Европейските субсидии и националните плащания се извършват по график. Бяха предоговорени и пренасочени допълнителни средства за стотици милиони към фермерите. Включително сега са отворени най-новите антикризисни мерки COVID 1 и 2.

Все пак ще доведе ли трудната година до намаляване на рентите в районите, пострадали от сушата?

Един от позитивите на българското земеделие и в частност на земеползването е, че няма прекалени държавни регулации. Пазарът и отношенията в цялата земеделска верига се основават на чисто пазарни принципи. Следователно пазарът определя. На този фон няма как да се изведат генерални изводи за цялата страна. Напълно възможно е на места да има предоговаряне на рентите (наема) в посока надолу за стопанската година, а на други да няма промяна.

Вярно ли е, че на много места формирането на рентата не следва икономическите правила и дори се стига до това, нейният размер да бъде 50% от прихода на арендатора?

Не съм съгласен с подобно твърдение. Не може да се говори за икономически правила, обвързващи рентата с печалбата на арендатора. Има икономическа логика, а именно бизнесът да е рентабилен. Това вече е задача на самия предприемач – на база на своето образование, професионален опит, съобразявайки се с микро- и макроикономическите тенденции, да развие икономически ефективен бизнес.

Ще повторя, че пазарът и отношенията в цялата земеделска верига се основават на чисто пазарни принципи. Няма и как да бъде другояче в демократична държава членка на ЕС с отворена и експортно ориентирана икономика. Много от коментиращите темата нямат практически опит в земеделието и/или не са направили задълбочен анализ.

Ще припомня, че България е единствената държава от Източна Европа, в която земята бе възстановена в реални граници – създавайки милиони малки парчета земя между 5 и 8 дка, с множество собственици на всяко едно.

До 1989 г. сме имали изградена инфраструктура за напояване за поне 12 млн. дка. От тях към днешна дата в експлоатационна годност са не повече от 1 млн. дка. От тях се напояват годишно под 500 хил. дка поради огромните загуби по мрежата и нереално високата цена на водата.

Стайко Стайков: На България бе отредено да развива конвенционално земеделие, което е с най-ниската добавена стойност.

Ако желаем модерно, конкурентоспособно и икономическо ефективно земеделие, ни предстоят години на упорита работа и инвестиране на милиарди в: ограничаване на негативния ефект от климатичните промени, уедряване на поземлената собственост, напояване и отводняване, ремонт на язовири, борба с ерозията, наводненията, градушките и т.н.

За по-малко от 10 години са почистени и облагородени приблизително 5 млн. дка земеделски земи до състояние годно за тяхното ползване. По този начин се приближихме до количеството обработваема земеделска земя преди 1990 г. Има още много земя в страната, която може да бъде почистена и обработвана. Това става на доброволен принцип до момента и за собствена сметка от собствениците на земеделски земи.

Това е и отговорът на въпроса Ви дали трябва да има държавна регулация.