Промените не са нито многобройни, нито важни. Те практически следват същите модели, по които в негативна посока се управляват поземлените отношения през последните 10–15 години. Това се посочва в проект на становището на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) относно Закона за земята, внесен за обществено обсъждане до 5 декември.

Проектозаконът за земеделските земи отблизо - ренти, комасация, договори

Официално писмото ще бъде изпратено до земеделския министър Десислава Танева в понеделник. Агри.БГ пръв научи подробности какви са страстите в сектора. 

Членовете на Асоциацията категорично не подкрепят законопроекта и предложената в него философия на регулиране на поземлените отношения. 

„Редица основни постановки в текста са в принципно противоречие с Основния закон. Нарушават се конституционните права на над 3,5 млн. български граждани – собственици на земеделски земи“, твърди Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ.

Стайко Стайков: „Предложеният законопроект, ако бъде приет, носи в себе си заряд да нанесе непоправими икономически вреди за България.“

От Асоциацията твърдят, че след като в началото на 2019 г. беше създадена експертна работна група със заповед на Министъра на земеделието, тя е била свикана само един единствен път.

„След еднократно представяне на писмени становища от някои представителни организации, работната група беше преждевременно закрита с друга министерска заповед. В резултат, за обществено обсъждане се представя законопроект, който не отговаря на нито една от задачите, възложени с решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г.“, убедени са собственици на земеделски земи.

Стайко Стайков: „Предложеният законопроект, освен че обединява няколко действащи закони, не чертае нов път за развитие на поземлените отношения.“

По думите им особено недоумение буди частта в мотивите на земеделското министерство, в която се казва: „в законопроекта е включена уредбата на земеползването, за която основен метод на регулиране е този на власт и подчинение, характерен за административното право“. От БАСЗЗ не закъсняват с острия коментар.

„Считаме, че държавната намеса в подобни отношения следва да бъде ограничена до минимум и то в рамките на законодателната й функция. Въвеждането на административна намеса в тези частно-правни отношения следва да се ограничи единствено и само до осигуряването на прозрачност и публичен достъп до информация“, обясняват членовете на Асоциацията.

Настоящото им становище се ограничава до основни, принципни недостатъци на законопроекта в най-съществената му част – главите и разделите, посветени на собствеността и ползването на земеделската земя.

„В действителност и настоящата ни позиция не се различава съществено от бележките, които отправихме към МЗХГ по повод на предходния законопроект за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, публикуван за обществено обсъждане на 17 декември 2018 г.“, припомнят от БАСЗЗ.