Необходимо е изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения. За това от години апелират собствениците на земеделски земи. Как може да стане това, какво е свършено дотук и какво предстои, попитахме Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

С първата част на интервюто, което Агри.БГ направи с браншовия представител на 9 декември, може да се запознаете ТУК. Сега продължаваме с обзора каква беше 2022 г. през погледа на собствениците на земеделски земи.

Кои според Вас са основните проблеми в сектора, които да залегнат в реформа на нормативната база, касаеща поземлените отношения?

На 16 юни 2022 г., БАСЗЗ организира форум на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“, на който бяха дефинирани ключови проблеми пред българското селско стопанство.

Разпокъсаността на земята, малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и ефективно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла, пречат на развитието на интензивно земеделие, влияят негативно върху почвеното опазване, плодородие, сеитбооборот.

Все по-ясно изразени са климатичните промени. Недостатъчни са предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи, което е задължително условие за внедряването и практикуването на съвременни форми на земеделие, като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента. 

Недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост. Не на последно място, прекъсната е връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор в аграрния сектор и, като цяло – науката не се очертава като държавен приоритет.

В хода на дискусията се очертаха следните приоритети за развитието на земеделието в България:

•    Да се създадат и приложат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения;
•    Неправителствените организации в земеделието само обединени по браншови, продуктов или функционален признак, както и на национално ниво под формата на Национална земеделска камара могат да защитават успешно правата и интересите на своите членове; 
•    Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели;
•    Необходими са мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост, включително недопускането кражбата на имоти, неправомерното и/или без правно основание ползване, справедливото обезщетяване от страна на държавата на собствениците при отчуждаване и др.;
•    По отношение на хидромелиорацията необходимо е спешно да се установи състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения и да се пристъпи към проектиране и изграждане на нова и възстановяване и модернизиране на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост). Необходими са финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство;
•    Науката да бъде изведена като държавен приоритет. Необходимо е да се реализират политики и стимули за възстановяване на връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор.

Казвате, че са необходими мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост. Имате ли конкретни предложения?

Темата е изключително важна. Възстановяването на земеделската земя в реални граници доведе до раздробяването ѝ, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди (по неофициални данни), собственост на всички български граждани (в качеството им на собственици или наследници на собственици).

По данни от окончателните резултати за заетостта и използването на територията на България (МЗм 2021), площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. е 52 273 500 дка, което представлява около 47,1% от територията на страната.

Обработваемите земи (площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите) през 2021 г. заемат 34 867 480 дка, или 69,1% от използваната земеделска площ.

Необработвани земи са тези, които не се включват в сеитбообращението и не са използвани за земеделско производство повече от две години. По данни от аграрния доклад на МЗм (2021) през 2020 г. необработваните земи заемат около 1,63% от площта на страната.

Поредното действие на БАСЗЗ в защитата на правата и интересите на собствениците на земеделски земи в България е становището от 14 ноември 2022 г. относно: „Съществуващите проблеми, предизвикани от прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба. Касаещи принудителното отчуждаване и учредяване на сервитути на земеделски имоти и нарушаващи правата на собствениците на земеделски земи.”

То беше изпратено до председателя на Комисията по земеделие при 48-ото Народно събрание, министрите на земеделието, на регионалното развитие и благоустройството и на правосъдието, с копие до омбудсмана на Република България. Помолихме за среща в оперативен порядък, на която да бъдат обсъдени предложените от нас възможности. Към момента, за съжаление, имаме отговор/реакция само от омбудсмана.

Тази година се навършват 15 години от учредяването на БАСЗЗ. Към какво ще се стремите през следващите 15 години?

През тези години Асоциацията съзря, разви се и се разрасна. Утвърди се като разпознаваемо и уважавано сдружение, заемайки винаги национално отговорни позиции. В момента нейни членове са и едни от най-успешните фермери в България. БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българската стопанска камара (БСК).

Пътят бе труден, но защитата на правата и интересите на членовете на сдружението, на собствениците на земеделски земи за развитие на модерни поземлени отношения и земеделие, през призмата на обществения интерес, ни мотивираха и даваха надежда.

Реализирахме успешно първите в новата история шест комасационни проекта с частно финансиране. Осъществихме различни благотворителни кампании. От две години БАСЗЗ вече има свое периодично издание – „Алманах за земята“. Горд съм с постигнатото от членовете и екипа на сдружението.

В бъдеще ще продължим да надграждаме направеното дотук и да се развиваме. Да разчитаме на нашите членове и на всички, които милеят за българската земя и българското. Ще продължим да подаваме ръка и да бъдем обединители. Не на последно място, да бъдем съзидателни. Да продължим да развиваме нашите хуманни инициативи в помощ на нуждаещите се и подкрепяйки национално значими каузи.

Има редица проблеми от години, решението на които не търпи отлагане. Такива са:

проблемът с комасацията по ползване (т.н. бели петна); липсата на държавни политики за установяване на собствениците, пренареждането и групирането на земеделските парцели; възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура на национално, общинско ниво и на ниво стопанство; обработването на земя без правно основание; грешките, ощетяващи собствениците при пренасяне на информацията от картата за възстановена собственост в кадастралните карти и кадастралния регистър; загубите за собствениците при отчуждаванията за национални и общински инфраструктурни проекти; липсата на обединение на неправителствените организации в селското стопанство и т.н.