В новата версия на Плана за възстановяване на България, изготвен от служебното правителство, отпада проектът за рехабилитация на напоителната инфраструктура, по който бяха заложени 847,5 млн. лв. На негово място се създава Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство. Бившият Изпълнителен директор на „Напоителни системи” ЕАД Снежина Динева, коментира пред Агри.БГ замяната така: „Това е все едно да си обзаведеш къщата, преди да си я построил”.

И на вас ли ви отрязаха главите" по подмярка 4.1.2?

Нека се върнем в началото. Цяла година земеделците слушаха как ще дойдат едни големи пари за реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд. Ставаше дума за 265 обекта, кото са 90% от напоителната инфраструктура. Ползите от това трябваше да бъдат осигуряване на възможност за напояване на над 80% от земеделските площи у нас. Политическата обстановка обаче се промени, което доведе до ново говорене към земеделците – за това как тези пари ще изтекат в бурето без дъно на дружеството, че проектът крие екологичен риск и прочее. Така се стигна до пълното отпадане на проекта на „Напоителни системи”, а служебното ръководство на земеделското ведомство предложи парите по Плана за сектора да са предимно за модернизация и цифровизация в полза на екологично земеделие. 

В последната версия на Плана пише: „Фокус върху реализацията на зелени и цифрови инвестиции, които ще позволят адаптиране на стопанствата към климатичните промени, екологизация на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите”.

Снежина Динева: А възможно ли е да се изгради екологизация на земеделсските практики без да се реши проблемът с напояването?

Като главен участник в проекта за напояване Динева заявява, че основна негова цел е била именно ненанасяне на вреди на околната среда чрез рехабилитирането и въвеждането в експлоатация на напоителните и отводнителни канали в страната, намаляването на разхода на електроенергия и най-вече на воден ресурс. Заместник-министър Събев обаче заяви, че Европейската комисия дава червен сигнал за неодобрение на този проект.

Имахме интензивни срещи с ЕК. Този предлог, който се изтъква, че тя може би щяла да има рестрикции към нашия проект, тъй като не са доказани ненанасянето вреди за околната среда на на всички, заложени в проекта обекти. Категорично заявявам, че това не е така. Всички обекти разполагат с писма и становища от Басеинйнова дирекция и от РИОСВ-тата по места, че не подлежат на ОВОС по Закона за опазване на околната среда, тъй като това не са нови съоръжения, които да изграждаме, а ще рехабилитираме съществуващи такива.

Имаме и доклад от Лесотехническия университет специално за този принцип (DHS assessment – т.нар.принцип за ненанасяне на вреди за околната среда). Той е нов за България и всичките проекти, които са в Националния план минаваха през такъв анализ. Това беше над година непрестанен труд. Нашият проект от червен в началото, премина в жълт и накрая светеше в зелено. ЕК се съгласиха и приеха нашите доводи. Всичките ни проекти са прегледани и одобрени от органът, който сертифицира европейските средства. Нямаше причина за изключването на този проект от Плана, не и основателна такива”, заяви Динева.

Тя подчертава и че проектите за всичките 265 обекта са съгласувани със земеделците. За нея ключови ползи за земеделието ще са и спада в цената за напояване, както и преодоляването на тежките наводнения чрез работещи отводнителни канали. „На големите отводнителни помпени станции по Дунава никога не им е правен ремонт от въвеждането им в експлоатация, от 60 години насам. Това беше единствения им шанс”, дава пример Динева. По думите ѝ самото Дружество, може би, след време ще има тази възможност за рехабилитация, но ще минат десетки години. Бившата управителка на „Напоителни системи” смята и, че политическото говорене на служебния министър е довело до резерви и съмнения у Европейската комисия.

„Ще дам и още едно доказателство за това, че твърденията има са голословни. Ние сме работили по Плана за възстановяване на Гърция, който включва 200 млн. евро за рехабилитация на напоителните им съоражения. Ние успяхме да се сдобием с техния проект, и сме го ползвали за пример. Нашият екип сме убедени, че този проект щеше да мине”, подчертава Снежина Динева и изразява съмнения, че сегашният ще успее да спечели одобрението на ЕК.

Като основна причина за това опасение, тя посочва липсата на ясна демаркация, каквато е имал предишният проект. В предложения Фонд за земеделие се залагат 543,6 млн. лв., от които 247,1 млн. лв. ще са по Механизма за възстановяване и устойчивост, още толкова са посочени като частно финансиране от страна на самите земеделски стопани, а остатъкът ще бъде държавно съфинансиране.

"Тази част, която е за инвестиции в частни стопанства, се припокрива с подмярка 4.1, няма ясно разграничаване, а тази подмярка се предвижда и в бъдещата ОСП. Това означава, че няма ясна демаркация, което е проблем. Този проект за земеделието не знам как ще мине в ЕК", заключи за финал Снежина Динева.