На Северозапад: Снегът връща водата в реките и язовирите

Нужни са обилни и продължителни валежи, за да се възстановят нормалните нива на водоемите в Северозападна България. Падналият сняг все пак даде известни надежди на стопаните, защото натрупа покривка с дебелина между 8 и 25 см.

Нова надежда: Дъжд и сняг спасяват пшеницата

Според данните от продължително наблюдение повечето язовири със стопанско значение в региона, които не служат за питейни нужди, преди дълго чакания валеж бяха пълни между 15% и 25%. Единици бяха тези, които стигаха максимум до 40%.

Липсата на валежи още от края на лятото миналата година е основната причина за малките количества в „чашите“, твърдяха експертите. Настоящият снеговалеж е надежда, макар и слаба, че нещата може и да се оправят. Язовир „Огоста“ например би могъл да се напълни отново с вода само при обилни снегове и дъждове, които да продължат дълго време.

„Ще се напълни за 2 месеца, ако вали така, както валя през 2014 г. Може да се напълни и при обилно снеготопене, ако има солидна покривка в Стара планина, но като не вали и няма и сняг?!“, коментира експертът от Напоителни системи – клон Мизия инж. Владимир Петров.

Две електроцентрали ползвали вода от язовира, но в момента съгласно новия график, разписан от министър Димитров, не се подават никакви количества.

„Никъде засега не ни се разрешава да пускаме вода и не пускаме“, категоричен е директорът на Напоителни системи – клон Мизия Гриша Босашки. 

Това обаче само частично спасяваше положението, тъй като вятърът и почвата вземаха своето, а сериозен приток нямаше преди валежа. Безпокойството на стопаните основно беше свързано с поливането, тъй като стремглаво падаха равнищата и на повечето реки в Северозападна България, а река Лева, която минава през Враца, пък напълно пресъхна.

„Определено тук сушата си оказа влияние. Нивото лека полека падаше буквално пред очите ни, докато реката напълно изчезна и останаха само камъните“, коментира Веска Борисова, която цял живот живее до руслото.

Категорична е, че не е виждала река Лева в това състояние никога през зимата.

Минимумът й никога не е бил през февруари. Той обикновено е през август и септември. Пресъхналото русло означава, че и притокът към река Ботуня е намалял чувствително под традиционните 39,6% от водосборния басейн на по-големия водоем. Това означава изначално намаление на равнището и на река Ботуня с над 1/3.

„Реката в случая изчезна заради липсата на валежи вече 7 месеца, а като гледам какво става с язовирите, все по-често си мисля, че проблемът и в единия, и в другия случай, макар и по различни начини, идва от намесата на човека. Изсекохме си горите, замърсяваме въздуха и ... природата ни го връща. Дано сега след този сняг да се върне водата в реката“, обяснява Борисова.

Заради тревогите си около пресъхващите водоеми и заради снега, който най-после заваля в района, хората в Северозападна България се надяват февруари и март да оправдаят непостоянния си характер и да донесат малко повече валежи.