Биологични особености на смокинята

Смокинята е дърво, което достига на височина до 8 м. В малко по-студени райони се отглежда като храст, който през зимата се заравя с пръст или се покрива със слама, за да се запази от измръзване. Листата на смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от 5 до 7 дяла, с груба повърхност. При нашите климатични условия листата през есента окапват, а в топлите страни смокинята е постоянно във вегетация и по всяко време на годината се наблюдават листа, цветове, зелени и зрели плодове.

Цветовете на смокинята са сложни, разделнополови. Женските и мъжките съцветия се намират на отделни дървета (двудомно растение). Дърветата с женски съцветия се наричат фиги, а тези с мъжки - каприфиги. Цветовете на едно съцветие (при фигите и каприфигите) са обгърнати в месесто цветно легло с крушовидна форма, което към върха е отворено. Опрашването на женските цветове се извършва чрез дребно насекомо (осичка), наречено бластофага, която живее в съцветията на каприфигите. След оплождането цветното легло на фигите разраства и образува месестата част на смокиновия плод, в който се намират множество семенца - същинските плодчета. При това устройство плодът на смокинята е сложен (сборен) и лъжлив.

Смокинята цъфти и образува плодове през цялото лято, но при нашите климатични условия узряват през есента само рано завързалите плодове. Останалите недоузряват поради настъпване на студовете.

Смокинята встъпва в плододаване 3-4-та година след засаждането и плодоноси 50-60 години. В топлите страни се срещат смокинови дървета, които достигат над 300-годишна възраст.

Всички зелени части на смокиновото дърво при нараняване отделят лепкав млечнобял сок, който на въздуха се втвърдява и образува каучукоподобно вещество.

Стопанско значение

Плодовете на смокинята са ценна храна. Те се употребяват за консумация в прясно и в сушено състояние. Зелените плодове се използват за приготовление на сладка, конфитюри и др.

Произход

За родина на смокинята се смята Мала Азия.

Разпространение на смокинята

Смокинята е разпространена главно по Средиземноморското крайбрежие, както и в други страни, където климатичните условия са подходящи за нея. У нас тя е разпространена по Черноморското крайбрежие и в по-топлите и запазените места на Южна България, където зимата е по-мека.

Изисквания към почва и климат

Смокинята не е взискателна към почвените условия. У нас най-добре се отглежда смокиня на дълбоки пропускливи топли и слабо варовити почви.

Климатичните условия обаче са от решаващо значение за отглеждане на смокинята. Най-подходящ е климатът на средиземноморските страни, където зимата е мека и температурата не спада по-ниско от -8 или -10°С. За нея трябва да се избират топли южни изложения и добре запазени от студени ветрове места.

Размножаването на смокинята става чрез резници, издънки и положки.

Сортове смокини

Съществуват много смокинови сортове, които се различават по:

  • цвета на плодовата кожица - жълти, зеленикави или червени;
  • по месестата част на плода - жълтеникави, слабо розови или червени;
  • по формата на плода - продълговати, кълбовидни или полукълбовидни.

Създаване и отглеждане на насаждения

Добре вкоренените растения се засаждат на разстояния 5х4-5 м. Сортовете смокини се групират в парцели в зависимост от изискванията за опрашване и срока на зреене. На 100 дървета фаги (женски) се засаждат 5-6 каприфаги (мъжки), разпределени равномерно. При есенно засаждане дръвчетата се загърлят на 20-30 см над почвената повърхност, за да се запазят от измръзване. В зависимост от условията смокинята се формира като едностъблено или полухрастовидно (с няколко стебла). У нас се препоръчва полухрастовидно формиране. За тази цел първата година след засаждането растенията се режат на 1-2 пъпки над земята. От покаралите леторасти през втората година се избират 4-5 за формиране на стъблата. През третата година от всяко стъбло се оставят по 2-3 нови клона за изграждане на короната. След встъпване в плодоношението резитбата на смокинята се свежда до проверяване на короната, премахване на изсъхналите, болни и счупени, както и на ниско разположените клони. Благоприятно върху узряването на плодовете се отразява пензирането на зелените леторасти на 8-10 оформени листа към средата на юли, с което се ускорява зреенето на плодовете. През вегетацията се извършва премахване на пристъблените издънки, с което се подпомага узряване на дървесината.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Вредители при ягодите

Мушмула

Торене на овощните растения

Къпини