Васил Ралчев е на 20 години и е второ поколение земеделски производител. Неговите родители се занимават с производство на етерично-маслени култури, като стопанството им, край Панагюрище, е биологично сертифицирано. При него ни отведе посещение на европейски агрожурналисти, организирано от ГД „Агри“ на Европейската комисия.
 
 
Майката на Васил – Веселина Ралчева е основател и член на Управителния съвет на българска асоциация Биопродукти (БАБ). 
 
 
Семейството има розоварна, в която произвежда масло от розите и лавандулата, които отглеждат. За тях ни разказа Васил. 
 
„Това е нашата малка, семейна дестилерия, в която произвеждаме етерични масла от 2000 г. започнали сме 2000 г. като абсолютни аматьори и все още не сме имали визия за бъдещето на земеделието в България. Тогава без европейски фондове сме взели почти абсолютно всичко втора ръка. Но наистина след 2007 г. нашата компания се развива много бързо. Като това ,което си представяхме, че ще се случи, се случва двойно по-бързо“, каза Васил.
 
 
Всички уреди в розоварната са нови и са купени с помощта на европари. 
 
„В момента капацитетът ни е 40 кг годишно розово масло и произвеждаме до 10 тона лавандулово масло. Тази година сме произвели 25 кг биологично розово масло, като цената за биологично розово масло се очаква да е много по-голяма, отколкото за конвенционално -  около 10 000 евро. За лавандулата е все още твърде рано да се каже“, посочи Васил Ралчев. 
 
 
По време на розобера на полетата на семейството работят над 100 работника, които трябва да се справят с 250-те дка рози, които имат в момента. Лавандулата, която семейството отглежда е 500 дка. 
 
Голямото търсене на качествения продукт, който произвежда семейството ги подтиква да планират разширяване. 
 
„След две години планираме да направим розоварна с двойно по-голям капацитет, която ще има не три съда, а пет съда. И там ще произвеждаме само органично, биологично розово масло, докато тук ще е само конвенционално“, разказа Васил. 
 
Той учи агробизнес във Великобритания. 
 
„Основната разлика между образованието там и тук е, че там всичко е практически насочено. Нашата лекция не е да идеш в университета, лекторът да отвори един учебник и да ти разказва. А ни качват на автобус и ни водят в компании, където самият собственик ни разказва всичко за бизнеса си - откъде е тръгнал, къде са били трудностите, какви грешки е допускал, какви планове има за бъдещето и какви виждания има. И това наистина те мотивира да се върнеш и всички тези неща да ги приложиш. Дава много повече обща култура за самото земеделие“, обясни младият стопанин.  
 
Според него основен проблем е не работната ръка, а недостатъчните познания на фермери за маркетинга и мениджмънта на една ферма. 
 
 
„Грешките са, че нямаме професионално отношение към клиента. В чужбина е много важно да ухажваш твоите клиенти и те да видят, че всичко се случва професионално. И постоянно да им даваш информация какво се случва, правиш срещи с тях. Ние това не го правехме. Тази година всеки ден имаме гости тук. Миналата година имахме около 15 посещения, тази година абсолютно всеки ден. Също така организирах и туризма тук да се подобри, като се свързах с няколко компании и всеки ден идват различни туристи. Което, освен, че носи доста голям оборот и е доста добър източник на диверсификация за фирмата и намалява риска, също така ни отваря много врати. Защото не се знае кой ще се прибере, ще се свърже с някой негов колега и ще каже – тук тази розоварна произвежда много добро масло. Чуйте се с тях“, посочва Васил Ралчев. 
 
Според него е много важно в този сектор хората да си помагат и да обменят опит. 
 
„Голям проблем е, че всеки си казва защо да споделям опит, защо не го направя аз по-добре? Докато е много по-добре да помогнеш на някого. Винаги работата в синергия съм смятал че е по-добра, защото като помогнеш на някого, това ти отваря много повече врати. И може да се върне под абсолютно различна форма“, добави младият фермер.