Милионите от субсидии са актуална тема в сектор “Селско стопанство” от доста време. За никого не е тайна, че 80% от европейските директни плащания отиват при 20% от крупните земеделски стопани в България.

ДФЗ отговаря: Ето кой взе най-много субсидии от 2007 г. досега

Когато се опитаме обаче да задълбаем, за да разберем кои са тези 20% от фермерите, информацията се оказва дълбоко заровена. Всъщност доскоро Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) беше единствената институция, управляваща евросредства, която не публикуваше данни за фирмите с одобрени европроекти в общата система ИСУН.

Както Агри.БГ пръв писа последният опит за получаване на данни по Закона за достъп до обществена информация за получателите на европейски субсидии, беше направен от търновския адвокат Сева Памукчиева. 

Пълният списък с бенефициентите може да видите ТУК.

Тези данни, както и докладите на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) показват, че концентрацията на пари в големи получатели в България не само е много висока, но се засилва и ударно през годините, пише Капитал. 

В момента България е на трето място в ЕС по разпределение на най-много пари към едри получатели, изпреварвана единствено от Чехия и Словакия. Доклад на ЕК за разпределението на над 41 млрд. евро годишно по ключовите директни плащания (около 70% от всички средства за подпомагане на земеделието в Европа) показва, че през финансовата 2019 г. 44% oт тези субсидии у нас са отишли в земеделци, взимащи над 100 хил. евро подпомагане, макар те да са най-малката група получатели - няма и 3% от всички. За сравнение - категорията на големите получатели средно за Европа е усвоила 16% от прякото подпомагане, разпределяно основно на база обработвана земя и екологични дейности.

По данни от статистиката на дирекция "Земеделие" в ЕК от 2007 до 2019 г. в България са разпределени около 9.5 млрд. евро (18.8 млрд. лв.) земеделски европейски субсидии като 2/3 от тях са за директни плащания за декар. В тези данни не влиза държавното подпомагане.

Доклад за най-големите 50 получателя на земеделски субсидии в отделните държави-членки (от всякакви програми и мерки за подпомагане) по поръчка на комисията по бюджетен контрол в европарламента показва, че България е сред държавите с най-много единични компании с грантове. Така през 2018 г. измежду 50-те лидера има 47 от частния сектор. От тях само две са земеделски кооперации - "Агрокомерс-98" и "Безмер", които са усвоили съответно по 903 хил. евро и 926 хил. евро, а всички останали са стопанства, основно в зърнопроизводството.

Същевременно в повечето държави най-едрите получатели на пари, освен институции, най-често включват земеделски камари, сдружения от различни сектори и кооперативи със стотици, а понякога и хиляди членове.

Ако погледнем пък данните за топ 300 на най-големите получатели на евросубсидии за земеделие в България от 2007 г. насам, се забелязва една тенденция. При фирмите най-големите плащания отиват при едрите зърнопроизводители, най-вече заради директните плащания, затова има повтаряемост на едни и същи стопанства през годините.

Напоследък в клуба на големите започват да влизат и компании от животновъдството, като този процес се ускорява. Това се дължи на няколко причини: концентрирането на пасища, за които също се получават годишни субсидии на площ, в големи дружества, както и инвестиции в обработка на земя за производство на фуражи, показва справка на Капитал. Същевременно след 2014 г. част от директните плащания бяха пренасочени към "чувствителни сектори", един от които е именно животновъдството, а отрасълът е и сред предпочитаните при проектите от Програмата за развитие на селските райони.