След мащабните протести и полагане на подписи под споразумение с управляващите, страстите се охладиха и дойде ред на анализите. Изминалата година и първите два месеца на 2024 г. показаха, че зърнопроизводителите са сила. Обединени с колеги от други сектори, те успяха да отстоят исканията си, да проведат преговори и да защитят не само своите позиции, но и тези на останалите сектори в родното земеделие.

За съжаление, наред с успехите, ясно се видя и един типично нашенски синдром – разединението сред браншовите организации.

Породено от емоции, материални интереси, незнание, липса на отстъпчивост или прекалена такава, липса на прозорливост или прекалено съобразяване. В крайна сметка се стигна до споразумение между фермерите и държавата. Добро или лошо, към момента на подписване това беше изходът от една наистина тежка и взривоопасна ситуация. 

„Разединението в сектора не е от вчера и днес, а от над 20 години. Може би за първи път през септември 2023 г. се опитахме да направим обединение на всички организации, но се видя, че не се получи по простата причина, че много от браншовете не са структурирани. Затова трябва да вървим по пътя на закона, затова посочихме в споразумението, че искаме Закон за браншовите организации“, сподели пред Агри.бг Илия Проданов, председател на УС на НАЗ в Балчик по време на среща с Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006.

„Трябва да се структурират браншовете, като започнем от животновъдството, минем през плодове и зеленчуци, пчели и т.н. Всеки сектор има нужда да има организация, национално представена и подобна на НАЗ. Ако има такива структури в другите сектори, лесно сядаш на маса и се разбираш, защото има представителност. Как да стигнеш до консенсус с пчеларските организации, като те са 200 на брой. Няма как да се стигне до нормален диалог. Оттук идва проблемът – когато поставиш проблем за решаване и браншът е разделен на десетки структури, няма единение“.

Още през септември на протестните действия в цялата страна с обща декларация излязоха над 20 организации. Тогава са забелязани обаче първите признаци на разделянето, породено от различни причини. „Тръгнахме с едно единствено искане – забрана за внос, подкрепено от знайни и незнайни организации със и без членове с всякакви искания – за пари, политики. В крайна сметка още през септември се преборихме за тях“, допълни Илия Проданов. 

Браншовият ръководител посочи още, че когато българските фермери обявиха протестни действия, те не бяха подкрепени от европейските си колеги по простата причина, че “ножът не беше опрял до кокала“. 

Към днешна дата у нас разумът надделя. В Централна и Източна Европа протестите продължават, тракторите блокират пътища, магистрали, села и градски площади. Исканията им не се различават от тези на българските земеделци – обявяват се срещу нелоялната конкуренция на Украйна, тежката бюрокрация, европейските регламенти, начините на субсидиране. 

И докато у нас земеделските стопани вече си направиха нужните изводи и анализи, сега следва държавата да си изведе поука. Фермерите ще запретнат ръкави, за да се стигне до реколта, да докарат добър БВП, да платят сериозни данъци и ренти. Това им е работата. На управляващите е да създадат съответните нормални условия за агробизнес. В противен случай е ясно – земеделците са сила.