Надявам се след 1 август да минем дебата за обвързаната подкрепа, а след това да обсъдим и как да бъде уредена противоградовата защита. Ще представим няколко варианта, тъй като от това зависи каква ще бъде таксата, която ще се плаща. Надявам се да стигнем до консенсус и от следващата година да започне да функционира национална противоградова защита. Това каза пред земеделски производители в Лозница стопанинът на агроминистерството Десислава Танева.

Берберов: Застраховането е наливане на пари в каца без дъно


Оказва се, че районът на Попово и Лозница, в който са съсредоточени малиновите и ягодоплодни насаждения в страната, е незащитен – няма нито радарна система, нито ракетна площадка. А последните 2-3 години нанесоха сериозни щети на насаждения заради падналите градушки.

 


„Още преди около 3 години предприехме постъпки за изготвяне на план за национална притовоградова защита. Това включва изграждане на ракетни площадки с командни пунктове. Тогава защитата покриваше около 25% от площите в България. В последствие започна програма за модернизиране на системата.


Три години по-късно има изградени нови площадки, като малко над 30% от територията на страната вече се защитава по ракетен способ. До края на годината ще бъде възможна и защитата на Севена България, включително и региона, в който се намираме, чрез самолетен способ“, обясни Десислава Танева.


Законопроектът за борбата с градушките влезе в Народното събрание преди доста време, но след недоволство на бранша, гласуването му беше отложено.


„Тогава бях председател на парламентарната Комисия по земеделие. Законопроектът дори не беше подложен на гласуване, тъй като присъстваха само представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Те се обявиха категорично против. В духа на това, че трябва да правим нещата в сектора с консенсус, отложихме гласуването му“, добави министър Танева.


През това време беше извършена и смяна в ръководните позиции, като от председател на Комисията, Десислава Танева пое агроминистерството.


По думите й работата по новия закон за противоградовата защита,  който предвижда в България да бъде въведен и самолетен способ за обработка на градоносните облаци, ще защити 90% от земеделските земи.

„Площите, които са без защита имаме 100% унищожена земеделска продукция, около 93 хил. дка. А тази, която е защитавана – 900 дка. Необходимостта от изграждане на противоградова защита става все по-осезаема и трябва да гледаме по-стратегически към това. Това, което предстои е да приготвим вариантите и да направим срещи из цяла България. След това ще продължим с приемането на закона в зала. Ако успеем да приключим до края на годината, държавата ще е готова от началото на следващата година да заработи с функционираща национална противоградова защита“, каза земеделският министър.