След топлото време през зимата, пролетта изненада със студ и сняг. Падналите преди дни слани са нанесли сериозни поражения върху овощните насаждения в някои райони на страната. Очакват се загуби и от априлския сняг. Най-засегнати са черешите и ябълките, коментира за Фермер.БГ Живка Гроздева, председател на Съюза на овощарите – Карнобат и член на УС на Национална асоциация на овощарите, учредена в края на 2013 г.

 

Г-жо Гроздева, след топлата и безснежна зима през април заваля сняг. Има ли опасност за овощните насаждения?
В Източна България студове няма. Сериозните проблеми дойдоха от падналите в края на март слани. В регионите на Бургас, Сливен, Карнобат овощните измръзнаха още на пъпка. Най-сериозни са пораженията при черешите, при прасковите също има поражения, но в по-малка степен. При черешите измръзването е на 40-50% на пъпка. Надявахме се, че когато не е настъпил цъфтеж и падне слана, няма да има сериозен риск за дръвчетата, но не се оказа така.

 

Да разбирам ли, че 40-50% от черешите тази пролет са поразени?
Рано е да се правят изводи и да се фиксират проценти. Анализ ще направим след приключването на цъфтежа, тоест след около седмица. Но, измръзване, респективно поражения има.

 

А априлският сняг как ще повлияе на трайните насаждения?
Зависи от културата, но при минусови температури в етап, когато овощните цъфтят, има много сериозен риск. В районите на страната с трайни насаждения, в които температурите са паднали под нулата, със сигурност има сериозни поражения.

 

Кои овошки са най-уязвими в момента?
Най-уязвими сега са черешите и ябълките. Черешите все още не са прецъфтели, по-късните сортове не са влезли в пълен цъфтеж. Същото е положението при ябълките. Прасковите вече са прецъфтели и се надяваме при тях пораженията да не са много сериозни.

 

Могат ли и как да се справят овощарите със ситуацията?
Има определени агротехнически мероприятия, които могат да бъдат изпълнени сега. Става въпрос за пръскане с аминокиселини, за да се изведе по-лесно растението от стреса и да се подсилят дръвчетата. Гаранцията, обаче, от такива растително-защитни мероприятия не е 100-процентова.

 

Предполага ли студът развитие на болести?
Като цяло и през март времето също беше много нестабилно. Радваме се когато има дъжд, защото се пълнят водоизточниците, за да можем да поливаме през лятото. От друга гледна точка, обаче, валежите бяха на често и за кратко и като се прибавят ниските температури в момента, условията за развитие на болести са направо идеални. Това налага много интензивни растително-защитни мероприятия при всички трайни насаждения. Буквално след всеки дъжд трябва да влизаме да пръскаме, за да предотвратим развитието на болести и зарази.

 

Имате ли достатъчно финансови средства за тези растително-защитни мероприятия?
Отпуснати са ни едва 800 000 лв. за по едно пръскане, само при прасковите са предвидени две пръскания. Недоумяваме защо за прасковите са признати пръскания в две фенофази, а при черешите и ябълките – само в една фенофаза. Само един пример ще дам от нашия регион – към момента прасковите са пръскани вече 5 пъти, ябълките – 6 пъти, черешите – 4 пъти. И това е анализът до средата на април, което означава, че до края на сезона ще имаме още доста растително-защитни мероприятия. Разходите на овощарите са огромни и те не могат да бъдат компенсирани от помощта, която се отпуска.

 

Има ли яснота за подпомагането на производството на качествени плодове и зеленчуци?
Знаете, че многократно алармираме за липсата на яснота по тази схема. От МЗХ и ДФЗ ни отговориха, че средствата се изплащат в срок до 30 юни. Имаме, обаче, уверение, че ще бъде направено всичко възможно земеделските производители да получат подпомагане по схемата за качествени плодове и зеленчуци до 30 април.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!