Африканската чума по свинете, тръгнала от Китай, е заличила близо една четвърт от прасетата по света, променяйки селскостопанската картина, хранителните навици и разходите за храна на потребителите по целия свят. Неуспешните опити на Китай да спре заразата вероятно са ускорили нейното разпространение, пише "Ню Йорк Таймс".

Чумата покоси поредното стопанство с източнобалкански свине

За да спрат чумата, властите в азиатската страна трябва да убедят фермерите да убият инфектираните животни и да унищожат труповете им по правилния начин. Но институциите в Китай са пестеливи и за да получат обезщетенията си от местните управляващи органи, които често разполагат с малко средства, стопаните трябва да преминат през доста препятствия.

В резултат на това, властите не могат да достигнат до собственици на прасета, като Пенг Уейта. Когато едно от животните му умира от чума преди три месеца, той бързо коли и останалите близо 50 свине, които притежава, преди да са се разболели и те. Но заравя труповете им, търпейки сериозна загуба, вместо да докладва на институциите и да потърси компенсация.

"Три години разходи за нищо", казва Пенг.

Но неговата загуба е загуба и за правителството. Защото, като не съобщава за случилото се, властите не могат да са сигурни, че е предприел всички необходими мерки, за да спре разпространението на заразата, като например - да зарови труповете на достатъчно разстояние от фермата. Пенг казва, че може би ги е погребал твърде близо до стопанството си, но не иска да споделя повече детайли.

Епидемията ясно показва ограниченията на китайските методи на правителствено инициирани действия, търсещи решенията на големи проблеми от горе надолу. Тя разкрива и затрудненията, които страна с 1,4 млрд. души среща, за да изхрани населението си.

Азиатската държава отдавна разглежда хранителното осигуряване като въпрос на национална сигурност. По отношение на свинското, ориза и пшеницата, Китай беше постигнал самозадоволяване, благодарение на субсидии и агресивно управление на обработваемите земи. Чумата по свинете ще изпита отговорността на страната към нейното постоянно нарастващо население, което все по-често очаква месото да присъства на трапезата.

Заболяването по прасетата - силно заразно и нелечимо, което не е смъртоносно за хората, но се предава от тях, излезе бързо извън границите на азиатската държава. То премина през девет други страни на жълтия континет, включително Виетнам, който е петият най-голям производител на свинско в света и който загуби голяма част от стадата си тази есен. Преди да достигне до Китай, чумата бавно се беше разпространила в единични ферми в Русия и Източна Европа.

Месо

Задвижени от цената на свинското, цените на храните в Китай миналия месец нараснаха с около 20% в сравнение с година по-рано, след 7 години на стабилност и леки промени. Заради големите поръчки от Китай поскъпнаха и живите прасета в САЩ, Европа и останалата част на света, оскъпявайки всичко от германските наденички до виетнамските кюфтета.

Търсенето на алтернатива от потребителите, раздвижи нагоре и стойността на говеждото и агнешкото, като средните цени на месото на международните пазари скочиха с 20% за последната година. За да отговори на търсенето, Бразилия засилва производството на говеждо и пилешко месо, частично и чрез изгаряне на гори от амазонската джунгла с цел разчистване на земя за селското стопанство.

"Епидемията може да окаже силно влияние на световно ниво", казва Бубейкър Бен Белхасен, директор на търговията и пазарите в Организацията по прехрана и земеделие на ООН в Рим. "Не смятаме, че в света има толкова свинско, че да компенсира недостига в Китай."

Азиатската държава имаше 440 млн. прасета - почти половината от всички по света - но нейните стада намаляха на половина, ако не и повече, според Рабобанк, холандска банка, силно фокусирана върху земеделието. Цените на свинското в Китай скочиха над два пъти. Проблемът притисна азиатския гигант толкова много, че Пекин се принуди на частична търговска сделка със САЩ миналия месец, за да може да възстанови донякъде вноса на американски хранителни стоки. Цената на прасетата се повиши до такава степен, че една китайска свиневъдна компания разпространи червени плакати за набиране на фермери, гласящи:

"Отгледай 10 свине и карай БМВ догодина".

Овладяването на епидемия винаги е било трудно. Малки стопанства, често струпани в пренаселени земеделски области, отглеждат почти половината от прасетата в Китай. За да спрат заразата, властите трябва да достигнат до милиони традиционни дребни ферми. За целта те се съсредоточиха върху преструктуриране на селското стопанство. С щедри субсидии, Пекин нареди на местните правителства и бизнес да изградят промишлени комплекси, със защитни мерки, като карантинни зони, за новопристигналите животни и инсинератори за заразените свине.

Това решение може да помогне в дългосрочен план, но краткосрочните действия на китайската държава може да са засилили разпространението на болестта. Когато чумата по свинете започна да се разразява преди 16 месеца, Министерството на земеделието нареди на местните правителства да отделят всички прасета в стадата дори и само едно да е било заразено и да обезщетят фермерите. Властите бяха оторизирани да плащат по 115 долара за по-големите животни, като сумата по-късно нарасна до 170 долара. Преди епидемията, някои свине се продаваха по 250 долара за глава, особено тези за развъд. С идването на чумата, цената им скочи до 600 и повече долара на глава.

За да получат частичните обезщетения, много стопани трябваше да се преборят със стиснатите местни власти. Министерството беше поело ангажимент да възстанови между 40 и 80% от техните разходи. Местните правителства също трябваше да предоставят доказателства, включително лабораторни тестове, че живетните са умрели от АЧС, а не от нещо друго.

В резултат, отделянето на заразените животни вървеше бавно. Според официални данни, едва 1,2 млн. прасета или под 0,3% от всички в страната са били отделени. Не е много ясно къде са изчезнали останалата част от стадата в страната, но експертите твърдят, че е доста вероятно да са били заклани и употребени за храна. Това подпомага разпространението на заразата, защото тя може да престои в месото с месеци.

Австралия открива, че почти половината от надениците и други свински продукти, носени от влизащи в страната пътници или изпратени по пощата, са заразени, разказва Марк Счип, президент на Световната организация за животинско зздраве в Париж и водещ ветеринар в Австралия.

В Улонгкиао, тихо селце сред ниски, покрити с борове хълмове в северната провинция Хунан, много дребни свиневъди казват, че изобщо не са се занимавали да търсят обезщетения, заради малките суми. Мистерия е къде са отишли голяма част от прасетата. Фермерът Пенг твърди, че когато е заклал животните си, се е паникьосал и ги е заровил тайно, така че няма следа какво се е случило с тях. Подал е заявление за обезщетение по личната си бизнес застраховка, което е покрило едва една десета от стойността на свинете.

Китайските власти опитаха да се подсигурят. През април, юли и октомври те заявиха, че са овладели заразата, само за да видят признаци на последващо разпространение. Всяко следващо изявление беше правено от все по-нискостоящ служител. Последно, от земеделското министерство казаха, че само се надяват в края на следващата година производството да достигне четири пети от нормалните си равнища - което отново е недостиг, който се равнява на цялостната продукция на свинско на САЩ - вторият в света производител на стоката.

За момента, измиращите прасета и поскъпващото месо променят хранителния режим и готварските практики в цял Китай. Су Дежи, касапин на открит пазар казва, че преди е купувал и разфасовал по две животни на ден за продажба. Сега продава само половин прасе на ден. Цената, която той плаща, за да купи свинете се е утроила.

"Едва покривам разходите си", казва той, докато държи голям сатър, застанал зад табла със само няколко кървави парчета месо на нея.

Въпреки това, много хора нямат желание да се хранят с друго. През една сергия от Су стоят няколко големи клетки пълни с пилета и патици. Но собственикът им, Ши Ксинбао, обяснява, че продажбите му са нараснали от 30 птици на ден до едва 33-34, частично, защото цената им също се е увеличила.

Тези, които имат прасета, се радват на поскъпването им. Чен Жиксианг, 36-годишен свиневъд, с татуиран черен дракон на ръката, е сред едва няколкото фермери в Улонгкиао, който не е изгубил нито едно животно. Той казва, че през тази година е готвил храна за прасетата си от сурова царевица, вместо да купува готови смески, които може да са заразени. Свинете са станали толкова редки в тази част на провинция Хуан, че когато отиде в някое село, за да продава животни, привлича тълпа.

"Хората се събират около камиона, за да ги зяпат", казва той. "Все едно виждат панда."