Заплахата от разпространение на болестите син език и шап е реална в Европа и буди протеснения в родното животновъдство. В отговор на депутатски въпрос от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) дават информация за актуалната картина и разясняват предприетите мерки за превенция.

Животновъди: Субсидията трябва да е бонус, а не основен доход

През 2025 година в Европейския съюз (ЕС) са регистрирани огнища и на двете сериозни заболявания. От началото на годината на територията на ЕС са потвърдени 19 огнища на син език  - в Австрия (5 огнища), Италия (11 огнища), Полша (1 огнище) и Словения (2 огнища). Засегнати са общо 717 животни. От друга страна, заболяването шап, което също има сериозно икономическо въздействие, е потвърдено в Германия (1 огнище), Словакия (6 огнища) и Унгария (5 огнища), като в тези случаи са засегнати 15 831 животни.

Надзорът и контролът у нас на болестта син език се извършва съгласно специално разработена програма за следващите две години, включваща задължителна поголовна ваксинация на ЕПЖ и овце и лабораторни изследвания.

"В края на 2024 г. до всички браншови животновъдни асоциации по електронен път е изпратена информация относно изискванията за движение към България на животни от държави членки или зони без статут "свободни от болест" и без одобрена програма за ерадикция на болестта син език", припомнят от МЗХ. Информация може да бъде открита и на страницата на SANTE тук.

Като част от превенцията е възобновена и дезинфекцията на ГКП Капитан Андреево и на входните точки Лесово и Малко Търново. Извършва се дезинфекция и на превозните средства, влизащи у нас по границата със Сърбия и Северна Македония, допълват от агроминистерството. Поискано е още съдействие от МВР, МО, ГД Национална полиция и ГД Гранична полиция за извършване на засилени съвместни проверки на пратки с живи животни на територията на цялата страна във връзка с влошената епизоотична обстановка.

На територията на нашата страна се изпълнява и Програма за надзор на някои трансгранични болести по животните - шап по чифтокопитните, шарка по овцете и козите, чума по дребните преживни животни, заразен нодуларен дерматит, както и на болестта кримска-конго хеморагична треска в Република България през 2025-2027 г. Програмата включва активен и пасивен надзор, като се извършват клинични прегледи, взимане на проби и лабораторни изследвания, за да се гарантира навременното откриване на болестта.

У нас се извършват и дейности по биосигурност, които „представляват комплекс от управленски и физически мерки, имащи за цел намаляване на риска от проникването, развитието и разпространението на заразни болести по животните“ и които се актуализират непрекъснато във връзка с епизоотичната обстановка, промяната на климата и новите практики за защита на животните. 

"Важна роля за предпазване от проникване на заболявания в животновъдните обекти имат техните собственици/ползватели, които следва да осигурят редовно почистване, а когато е необходимо и дезинфекция на сградите, помещенията за съхранение на фуражите и оборудването. Също така се задължават предварително да изготвят план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдния обект", обръщат внимание от МЗХ.

От ведомството апелират за поддържане и спазване на биосигурността в обектите като основно важна мярка за защита.
 

Подкрепете независимата журналистика