Ако сте овцевъд, едва ли не познавате Симеон Хаджиев от старозагорското село Нова махала. На пръв поглед, жилав и отруден човек, а отвътре кръвта му кипи и главата не го слуша. Това е в кръга на шегата, но ако сте го видели да пали онези 10 чувала с вълна на протеста в Шереметя миналия септември, ще разберете за какво става дума.

Животновъди: Не търсим само de minimis, а адекватно заплащане на продукцията си

Докато му гостувахме във фермата, чухме какви ли не истории – за агнето, изядено от чакали, за осемте полицаи, нахлули в къщата му, за проверяващите от БАБХ, които искали да му отнемат чл. 137, за отказа му да получи акт за загубени и откраднати животни. Печелил е няколко дела срещу държавните институции и е готов пак да го направи, убеден в правотата си. 

Симеон се посвещава на овцете през 2003 г., като преди това се пробва със свиневъдство и говедовъдство. Ако можеше да върне времето назад, сякаш би продължил с кравите. Сега времето му е посветено на 400 овце от породите Асаф и Аваси и техни кръстоски, както и 50 овце месодайно направление Ил дьо Франс. Членува в НОКА, но и за тях не пести своите критики.

Въпреки че овцете са млечно направление, ги е доил само две години. Преди седем години изгражда доилна зала с 30 000 лв. лични средства, но сега тя тъне в прах. И то не заради липсата на желание, а на работна ръка. Затова сега се издържа главно от продажба на агнета на частни лица в околността.

„За първа година в моята история в сектора оставям животните си на тъмно. Ползвам промишлен ток, който поскъпна над 5 пъти. Вместо в 21. век да вървим напред и изобщо да не се замисляме с какво ще изхраним животните, всяка година се чудим как да оцелеем през зимата“, споделя овцевъдът.

Повече за Симеон Хаджиев и неговия пример за това, че и сам воинът е воин, вижте във ВИДЕОТО.