“Отглеждането на зеленчукови култури в смесени посеви намира своята ниша в биологичното производство. Приложимо е и за селските райони като място за екологичен начин на живот и нови възможности за социално и икономическо обновяване”. Думите са на доц-д-р Цветанка Динчева от Института по зеленчукови култури “Марица”, която разказва повече за съвместното отглеждане на зеленчуци и подправни култури. 

Какво представляват смесените посеви в зеленчукопроизводството и какви са ползите?

Отглеждането на зеленчукови култури в смесени посеви с бобови и подправни култури е практика, използвана от десетилетия в градинарството.

При този начин на култивиране се използват по-добре ресурсите на околната среда поради екологичните различия като височина и архитектоника на растенията, разположение на листата, дълбочина на корените, минерално хранене; проява на алелопатия - взаимното влияние на организмите един върху друг чрез отделяне на биологично активни вещества; намаляване развитието на болести и нападението от неприятели; стабилизиране на производителността.

Увеличава се биоразнообразието в посевите, следствие на което се подобрява почвеното плодородие и се редуцира употребата на продукти за растителна защита. Опазват се екосистемите и се изгражда екологична устойчивост. 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Компост и компостиране - най-важното, което трябва да знаем

Всеки растителен вид има специфична ниша, специфична роля и функция в една екосистема. Те подпомагат производството, като повишават плодородието на почвата, спомагат за опрашването, растежа на растенията, привличат биоагенти или отблъскват неприятелите.

Колкото по-разнообразна е една екосистема, толкова тя е по-стабилна, по-продуктивна и устойчива на климатичните промени. Биоразнообразието е от съществено значение за поддържането на естествените екосистеми, от които зависят хората и природата. 

Смесените посеви имат редица предимства, които се дължат на по-богатото видово и сортово разнообразие и се отличават в различни аспекти, като екологичен баланс, по-голямо използване на ресурсите, увеличаване на количеството и подобряване на качеството на продукцията, намаляване на увреждането на добива от неприятели и болести и редуциране на плевели. В научните изследвания освен изброените ползи, е установено влияние и върху структурата и физичните качества на почвата.

Биоразнообразието във фермата може да доведе до агроекосистеми, способни да поддържат собственото си почвено плодородие, да регулират естествената защита срещу вредители и да поддържат продуктивността. 

Въз основа на какви критерии се прави избор кои култури да се отглеждат съвместно и какви схеми на отглеждане прилагате?

Комбинирането на културите се определя от агроклиматичните условия на района, биологичните изисквания на видовете и възможностите за осигуряване на по-дълга съвместна вегетация с цел осигуряване на продължителен ефект.

Технологията на отглеждане, като подготовка на почвата, схема и срокове на сеитба/засаждане, профилиране на почвената повърхност и почвени обработки са основни критерии за съчетаването на културите при отглеждането им на единица площ.

Спецификата на почвения профил, запасеността с основните хранителни елементи и предшественика са също определящи фактори за избор на зеленчуковите видове и избор на придружаващите ги.  

Основните и придружаващи култури в биологичното поле на ИЗК „Марица” са отглеждани по следните системи:
редово - двете култури се отглеждат на едно и също място с почти еднаква продължителност на вегетацията в ясно подредени редове на висока леха;
релейно - етапно отглеждане на двете култури едновременно на едно и също място, като втората култура се засажда когато първата е достигнала своя репродуктивен етап;
смесено - отглеждане на двете култури без ясно оформяне на редовете.


Използват се схемите на засаждане в конвенционалното зеленчукопроизводство, с по-голямо разстояние (5-10 см) между растенията в реда с цел да се осигури по-добро проветряване между растенията и да не се създават предпоставки за задържане на влага и поява на патогени. 

Посочете примери за съвместими култури.

Институтът по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив е разположен в Тракийската равнина с благоприятни условия за отглеждане на основните зеленчукови култури в трите направления за полско производство – ранно, средно ранно и късно. 

В тези условия могат да бъдат посочени примери за добро комбиниране на следните култури: картофи с чесън; късни домати с босилек, късни домати с чубрица, главесто зеле с босилек и с чубрица, пъпеши с босилек и чубрица. Това е споделена информация от практическия опит на колектива от експерименталната дейност, изведена в условията на сертифицирано биологично поле. 



Как се извежда растителната защита в смесени посеви?

Растителната защита в смесените посеви се базира на периодичен мониторинг на растенията и регистриране на появата на икономически важни неприятели по основните зеленчукови култури. Третирането на растенията се извършва когато се регистрира силно нападение от неприятелите и повреди по листата и продукцията. Използват се продукти за растителна защита на основната култура. Използваните придружаващи култури – босилек, чубрица, чесън и копър имат репелентен ефект и не се налага те да бъдат третирани. 

Какви резултати отчитате по отношение на неприятели, болести и състояние на почвата в следствие на съвместно отглеждане на зеленчукови и подправни култури?

В продължение на две години е извършван мониторинг за икономически важните вредители по основните култури. Установено е, че доматите за късно полско производство се характеризират със съвместна вегетация с придружаващи култури от 23 до 163 дни. Най-кратка е вегетацията с градински грах, а най-продължителна с босилек до късна есен.


 

Установено е по-слабо нападение от памукова нощенка при съвместното отглеждане на домати с чубрица и с босилек. Най-благоприятен ефект върху съдържанието на сухо вещество в домати има комбинацията с чубрица. Според биологичните изисквания на картофите, съпътстващите култури и начина на съвместното им отглеждане в условията на биологично производство най-кратка за 29 дни е съвместната вегетация с чубрица, а най-продължителна с фасул, предназначен за семепроизводство – 124 дни. При съвместно отглеждане на картофи с фасул и с чесън фитосанитарното състояние на посевите е на нивото на монокултурно отглеждане. Комбинирането на картофи с грах стимулира развитието на картофена мана. При съвместно отглеждане на картофи с чесън е отчетено по-слабо нападение от колорадски бръмбар - ларви и възрастни индивиди. 

 

Пипер с бобови култури грах и фасул има съвместна вегетация от 29 до 56 дни, с чубрица - 110 дни и с босилек 150 дни. Пъпешите в смесен посев с подправните култури чубрица, босилек и копър се отглеждат съвместно за 118 дни. Главесто зеле и съпътстващите култури чубрица и босилек се отглеждат съвместно за 150 дни, с копър - за 102 дни.

При проведените обследвания не са установени различия в степента на нападение от трипсове при пипер, дини и пъпеши независимо от комбинацията на съвместните култури. По-слабо нападение от памукова нощенка е установено при пипер в съвместен посев с чубрица. Установени са повреди от листогризещи гъсеници при зелето, без различия в картината на повреда при вариантите на съвместно отглеждане.

Предстои извършване на анализи за състоянието на почвата в смесените системи на отглеждане.