Регулация за аквапоника все още няма у нас, но има отделно законодателство за двете продукции – аквакултури и земеделие. Това означава, че продукцията може да се продава, твърди д-р Милена Кръстанова за Bloomberg TV.

1000 вертикални ферми отварят врати в Европа до края на 2019 г.

Аквапониката тепърва прохожда у нас. По думите й все още няма ферма, която да е изградена на този принцип, но на няколко места това вече се прави за потребителски цели. „Работим върху няколко проекта в големите градове, има инвеститори, дори спечелени проекти,“ обяснява Кръстанова.

Оказва се, че Западна Европа е доста по-напред от нас. Дори в сърцето на Европа, Брюксел, има изградена аквапонична ферма върху покрива на сграда. Към Европейската комисията пък е създадена работна група, която усилено действа в тази посока, твърдейки, че аквапониката е технологията на бъдещето. 

Милена Кръстанова: „Проучвания доказват, че постепенно намалява добивът на конвенционалното земеделие. Което означава, че трябва да се мисли за високопроизводителни технологии.“

В момента Европа финансово подкрепя проекти, които са свързани с хидропоника. Вероятно това един ден ще се случи и с аквапониката, надява се специалистът. 

Нейният колега Виктор Данков изчислява, че за да си направим градинка от 100 кв. м на покрива, ще ни струва 50 хил. долара за закупуване на оборудване. Инвестицията се връща след 3–4 години, твърди той. 

За да внесе повече яснота какво представлява аквапониката, Кръстанова обяснява, че това е нова технология, която комбинира два типа производство – аквакултури и зеленчуци. Рибите се отглеждат във вода, а техните остатъци отиват през затворена система в корените на растенията. Освен че поемат хранителните вещества, корените пречистват водата, която се връща при рибите.

Виктор Данков: „Ааквапоничното рециркулационно производство тип затворен цикъл използва една шеста от водата, която е необходима при традиционното производство със същия капацитет.“

По думите на специалистите аквапониката има няколко предимства. Храната е на една ръка разстояние и бързо стига до хората. Културите не се пръскат с препарати за растителна защита. Пести се вода, производството е високо. Засаждането на растенията е на малка площ, като може да се използва и вертикално земеделие.

Тенденцията в света е такава, че се търсят технологии, които да могат максимално да използват ресурсите, които все повече намаляват. Вече успешно се прилага хидропоника, при която не е необходима почва за отглеждането на растения. Има и аеропоника, при която растенията се хранят директно с аерозол и се харчи двойно по-малко вода от конвенционалното земеделие.

Има и съвременен метод, при който фермерите могат да контролират фотосинтеза на растенията. Чрез цифровите технологии те събират информация от листата какви и колко хранителни вещества са им необходими. Идеята е, ако се сбъднат прогнозите, че до 2050 г. населението в света ще нарасне до 10 млрд. души, фермерите да насмогнат с голямото търсене.