Схемите за обвързана подкрепа за зеленчуци отдавна е приятна хапка за редица земеделски производители, често наричани чертожници. Изминалите години показват редица примери – започнахме със свръхпроизводство на тикви, стигнахме до свръхдеклариране на картофи, т.нар свински картоф, после се заговори за схема с домати. Сега на дневен ред е друга култура, която е възможно да се превърне в нова схема за източване на евросредства.

Кои са новите тикви в схемата за обвръзана подкрепа?


Всичко започна през 2016 г. когато България произведе рекордно количество тикви. Година по-късно Евростат ни удостои с почетното първо място по производство на тикви в ЕС за 2016 г. в размер на 133 000 тона тикви. През същата 2017 г. производството отново се нормализира и заема традиционните си стойности – 20 хил. тона годишно. Това е така, тъй като субсидията за тикви спря да се отпуска.


След като администрацията се справи с тиквената офанзива, на дневен ред дойде друг въпрос. Ще се превърнат ли картофите в новите тикви?


През изминалата 2018 г. председателят на асоциацията на картофопроизводителите – Тодор Джиков представи пред Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) документ със сертифицираните площи с картофи. Според него площите са 35 000 дка. Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) обаче изплаща субсидии за 110 000 дка с картофи. В последствие се оказа, че субсидията за т.нар свински картоф не е толкова голяма. Тогава чертожниците се ориентираха, че не картофите, а доматите са новите тикви.


 „17 млн. лева е определеният бюджет за картофи, лук и чесън. Схемаджиите с картофи ще получат около 100 лева субсидия. Тази сума обаче вече не устройва чертожниците, защото при картофите има по-големи разходи, отколкото при тиквите. Все някоя обработка от срам трябва да се направи. Когато фермерите, които правят схемата разберат, че субсидията им ще падне на 100 лева, ще се прехвърлят на доматите. Там полското производство може да излиза 15 лева на декар, когато си вземеш евтини италиански семена. Схемата е проста – сееш със сеялка за пролетници и това е. Разходът ти накрая става максимум 30 лева на декар, а останалите 120 лева субсидия прибираш като чиста сума“, коментира преди време запознат пред Агри.БГ.


За схемата с доматите обаче се вдигна много шум. Може би точно това стопира чертожниците от правенето на нова схема за точене на средства. 


Последва нова тенденция - от тикви, свински картоф и домат стигаме до пъпешите. Въпросът на дневен ред е те ли са новите тикви в схемата за обвързана подкрепа? И какво правят експертите, за да спрат т.нар чертожници?


Данни на ресорното ведомство сочат, че след стартирането на схемата за обвързана подкрепа, площите при всички подпомагани зеленчуци полско производство нарастват.

Най-голямо увеличение бе това при тиквите, както вече стана ясно – 504%. Следват ги пъпешите с 204%, дините със 185%, градинския фасул със 1661% и градинския грах със 166%. 


От министерството успяха да стопират чертожниците, като премахнаха субсидиите за тикви, градински грах и зелен фасул. Схемата обаче още се прилага за пъпешите.


Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ни съдейства със справка затова колко са заявените за подпомагане площи с пъпеши по схемата за обвързаната подкрепа в страната през последните две години и колко земеделски производители са се възползвали от схемата.


„През 2017 г. в страната по Схемата за обвързано подпомагане за главесто зеле, дини и пъпеши са заявени за подпомагане 2 653,81 ха, засадени с пъпеши. Площите са декларирани от страна на 1 065 земеделски производители. 
През 2018 г. в страната по Схемата за обвързано подпомагане за главесто зеле, дини и пъпеши за подпомагане са заявени 2 555,35 ха, засадени с пъпеши. Площите са декларирани от страна на 949 земеделски производители“, информират от Фонда.


През 2018 г. по схемата за обвързана подкрепа за зеле, дини и пъпеши, фермерите получиха субсидия в размер на 735,49 лв./ха за първите 30 ха и 490,33 лв./ха за допустимите площи по схемата над 30-ия хектар. 


Агри.БГ продължава да следи темата, като очаква официален отговор и затова дали са правени проверки на производители, отглеждащи пъпеши, какво показват те и има ли данни за злоупотреби със субсидии от фермери, отглеждащи тази култура.