Подадени са заявления за пропаднали площи от около 70 000 декара, като очакванията са те да надхвърлят 100 000 декара. Това бе съобщено след среща между овощари и министъра на земеделието Георги Тахов.

Четете още: При 100% пропаднали площи от измръзването, ще се компенсират 80% от разходите

Засегнатите земеделски производители се надяват на спешна държавна и европейска подкрепа, за да се справят с последиците. Срещата се проведе по инициатива на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“.

„Ще се търсят допълнителни механизми за финансиране - дали от държавния бюджет, дали от европейския кризисен резерв“, заявиха от бранша. По предварителни оценки, за компенсиране на щетите върху засегнатите площи ще са необходими над 54 млн. лв., като тази сума може да се удвои при окончателно обследване на всички щети.

„Със сигурност ще трябва да се изискват допълнителни средства от държавния бюджет или от кризисния резерв на ЕС. Имаме сериозен проблем, защото има дефицит на средства. В лицето на министър Тахов виждаме абсолютната подкрепа и той ще направи всичко, за да се търси допълнителен ресурс“, посочи браншовият представител и производител Цветан Цеков.

Според него, загубите за земеделците са не само във формата на разходи, но и в чист доход. „Ние като производители губим доходност, губим ликвидност на стопанствата, което е много важно. Дори да бъдем обезщетени за около 80% от разходите по технологична карта, то няма как да бъдем обезщетени за доходите, които сме загубили“, добави Цеков.

Очакванията са, ако бъдат осигурени средства, нужните компенсации да надминат 100 млн. лева. Положителен сигнал за сектора е намерението на министерството да запази обвързаното подпомагане за стопаните с пропаднали площи и през следващата година.

„Министър Тахов съобщи, че ще се направи всичко възможно да бъде обявен форсмажор, при което да бъде запазена и обвързаната подкрепа в следващата година. Вярваме, че той ще го постигне, защото има все пак процедури, свързани с разрешения от Европейската комисия“, коментираха още от камарата.

Освен спешната помощ, браншът настоява и за дългосрочни мерки. Искането е през септември, при промяна на Стратегическия план, да бъде включена програма за борба с климатичните промени. „Настояваме да бъдем подпомогнати в инвестиции за закупуване на всякакви средства за превенция срещу тези климатични аномалии, тъй като не е редно всяка година ние да си говорим само за обезщетения“, подчертават производителите. Те дават и конкретни примери, където прилагането на превантивни технологии е успяло да спаси реколтата в някои региони.