Ще загубим ли отново 1.5 милиарда кубика вода по време на поливния сезон?

Как да не загубим отново 1.5 милиарда кубика вода по време на поливния сезон? Това ще бъде една от темите, които ще бъдат обсъдени по време на работна група, свързана с напояването и по-конкретно с новия прием по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", научи Агри.БГ.

След като стана ясно, че приемът по подмярката няма как да бъде с разширен обхват заради отказ от Брюксел. 

В резултат на това, в новите насоки за кандидатстване е посочено, че допустими са само инвестиции в съществуващи напоителни инсталации или в елементи от напоителната инфраструктура в рамките на вече напояваните площи. Инвестиции, водещи до нетно увеличение на напояваната площ, няма да бъдат допустими.

Всичко явно е предпоследно, защото земеделският заместник-министър Таня Георгиева каза само преди седмица следното:

"В никакъв случай не са загубени средствата за предстоящия целеви прием по подмярка 4.1 от ПРСР за ефективно потребление на вода в стопанствата. Действаме изключително експедитивно, защото остава малко време до самия край на прилагане на ПРСР. Освен това не предвиждаме пренасочване на тези средства. Правилата са такива, че времето не може да стигне по отношение на административната промяна и преговорите с ЕК, които са необходими за това", каза тя пред парламентарната Комисия по земеделие.

Ще бъде ли целеви приемът по 4.1 или не - вероятно предстои да разберем много скоро.

Междувременно една от организациите, които изпрати становище и предложения относно подмярката и напояването в страната като цяло, е Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

В основата на предложенията на БАМ-Я е облекченият режим за осигуряване на вода за стопанства извън обхвата на Напоителни системи ЕАД.

"Всяка година земеделците губят огромни количества вода - до 1,5 милиарда кубика годишно, което подчертава необходимостта от ефективен мониторинг и контрол", коментира за Агри.БГ Божидар Петков, председател на БАМ-Я.

Организацията предлага създаването на единна система за мониторинг и управление на водните ресурси, която да оптимизира доставката на вода до крайните потребители.

"Тази система ще позволи почти в реално време наблюдение и контрол, което ще бъде от полза както за земеделските производители, така и за държавните институции", добави Петков.

Според него всички канали и съоръжения трябва да бъдат очертани в „ИСАК“.

"Това се отнася за всички канали, подземни тръбопроводи и други съоръжения. Идеята е да се отбележат работещи в момента, както и тези, които не работят, заедно с унищожените от миналото. И така тези три категории да бъдат с различни цветове.

Отделно предлагаме сателитната система Sentinel да бъде използвана за наблюдение на поливните площи и водните наличности, предоставяйки точен контрол и предотвратяване на кражби на вода. Това решение предлага не само прецизност, но и ефективност, като спестява значителни ресурси", категоричен е Божидар Петков.

По думите му внедряването на системата Sentinel за наблюдение и анализ на водните ресурси и поливните площи ще намали разходите и ще увеличи ефективността на поливните системи.

За да се осигури ефективно ползване на водните ресурси, БАМ-Я предлага въвеждане на забрана за ползване на поливни площи с неполивни култури за повече от една година.

"Това ще освободи поливните площи за култури, които наистина се нуждаят от напояване. Допълнително, МОСВ трябва да предоставя информация за издадени разрешителни за водовземане и да създаде възможности за съвместно ползване на водата от няколко земеделски производители", обясни председателят на БАМ-Я.

Основен проблем остава липсата на национална стратегия за поливно земеделие. От БАМ-Я ще настояват за създаване на „Държавен фонд мелиорации“, който да управлява всички водни ресурси за земеделието по предварително разработен национален стратегически план. И също така "Напоителни системи ЕАД" да се трансформира в агенция, която да осигурява достъп до вода за всички земеделски производители.