Ирландия е поела задължение пред ЕС, в рамките на Регламента за споделяне на усилията, да намали емисиите си с 20% до 2020 г. и с 30% до 2030 г. Като отправна точка са взети нивата от 2005 г. Земеделският сектор генерира 32% от националните емисии, като 45% от тях са регулирани от европейското законодателство. Друг регулиран сектор са транспорт, отопление, отпадъци и някои малки индустрии, пише проф. Алън Матюс в новия си материал, посветен на компенсациите, които фермерите може да получат, ако редуцират стадата си. 

Защо месото е трън в очите на учените?


Емисиите във всичките тези сектори трябва да бъдат редуцирани, ако Ирландия иска да не допринася за глобалното затопляне.

Знае се, че метанът съставлява над 60% от всички емисии, които страната генерира. Това означава, че сериозни усилия трябва да бъдат положени от селскостопанския сектор. Ограничаването на емисиите от страна на фермерите ще помогне на Ирландия да се справи с ангажимента си. Целта е до 2050 г. да се постигне въглеродна неутралност, т.е. нулеви емисии. 

В последния си План за действие ирландското правителство посочи конкретни цели за всеки един сектор, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г. На земеделието е възложена задачата да намали емисиите с 10% спрямо нивата им от 2017 г.

С други думи, иска се намаляване на годишните емисии, генерирани от земеделието, от 20 млн. тона еквивалент на въглеродния диоксид (CO2eq) през 2017 г. и от 21 млн. тона (CO2eq)  през 2030 г. до между 17.5 – 19 млн. тона (CO2eq) през 2030 г. 


Схемата за намаляване на емисиите от животновъдство – как работи тя?


В новата Селскостопанска политика местните власти имат по-голяма гъвкавост да насочват плащанията така, че да се постигат националните цели. Така правителствата могат да използват част от базовите плащания за стимулиране на намаляването на емисиите, генерирани от животновъдството, като част от целева екосхема. На фермерите ще се плаща за редуциране на емисиите спрямо базова година. Предполага се, че това ще е 2017-а.

Проф. Матюс илюстрира как ще работи схемата. Да приемем, че нивото на плащанията ще бъде 35 евро/тон намален еквивалент на въглеродния диоксид. Това е плащане, което самият Съвет препоръча на ирландците в предстоящия бюджет.

Общо емисиите от една средна животновъдна ферма в Ирландия през 2017 г. са съставлявали над 140 тона CO2eq. Ако един животновъд, който генерира 140 тона CO2eq, се съгласи да намали емисиите си до 100 тона, то той ще получи допълнително плащане от 1400 евро. 

Новозеландските фермери ще плащат за парникови газове


Според Teagasc нивото на емисиите във всички ферми през 2017 г. е било 11.9 kg CO2eq на кг произведено говеждо месо живо тегло. Ако в кланицата животното е било 600 кг, плащането ще бъде еквивалентно на 250 евро на глава.  

Проф. Алън Матюс предлага алтернативен подход, експериментирайки със схемата. Може да бъдат огласени препоръчителни нива за намаляване на емисиите – с по-ниски изисквания с цел да се избегне наводняване на пазара с говеждо месо, и да се дават оферти за компенсация за редуциране на емисии. Така нивото на компенсациите ще бъде определено според най-ниската оферта и всички фермери, които дадат най-ниски оферти ще бъдат включени в схемата. 

Макар схемата да бъде отворена за всички животновъди, включително млекопроизводителите, очаква се, че най-активни ще бъдат онези фермери, които в момента не печелят от отглеждането на говеда.

Има много въпроси за доизясняване. 

Ще предоставя ли схемата пари само за бозаещи крави или за общата бройка животни? 
На годишна база ли ще се плаща или фермерите трябва да поемат ангажимент за няколко години напред?
Как ще бъде определено нивото на плащанията? 

Според проф. Матюс тези въпроси трябва да бъдат обсъдени заедно с фермерските организации. 

Заключения

Ирландският консултативен съвет за изменението на климата е направил няколко препоръки по отношение на редуцирането на парниковите газове от страна на земеделския сектор в своя последен Годишен доклад.

Там четем следното: 
-    Прилагане на възможностите за облекчения, посочени в Пътната карта на Teagasc;
-    Инвестиране в дългосрочни изследвания за метана; 
-    Разширена схема, която ще компенсира основно фермерите с бозаещи животни за редуцирането на стадата.  


Проф. Матюс отбелязва, че Съветът не е предоставил достатъчно конкретни данни как ще работи схемата, но в по-горните редове е дал предложение за възможен модел. Базирайки се на модела, може да отговорим на едни от най-честите протести по отношение на препоръките на Съвета, включително че някои от тях са насочени срещу фермерите с бозаещи животни. 

Матюс предлага още плащанията да бъдат насочени към онези фермери, чието оставане в бизнеса с говеда ще удостовери, че приходът на стопанството няма да бъде критично намален. Специалистът обаче има нужда от още изследвания по този въпрос. 

При всички положения, казва проф. Матюс, трябва да използваме парите, за да помогнем на фермерите да направят прехода към по-малко парникови газове. Финансирането на схемата за намаляване на стадата не е решение в дългосрочен план, но може да даде време за разработването на по-добри решения.