Атрактивна, доходна, специфична, рискова култура – каквото и да кажем за рапицата, все ще е вярно. Маслодайното растение привлича земеделските стопани с бързите доходи, които носи в ранното лято. Интересът е провокиран както заради производството на рапично олио за хранителната промишленост, така и заради производството на биогориво. 
 
 
Интересът към рапицата в Добруджа през последните десет години е на приливи и отливи. Бумът започна през 2007 г., когато се заложиха двойно повече от обичайните до тогава 80 000 дка.
 
Семенарските компании насочиха поглед към маслодайната култура и излязоха с нови хибриди, които да отговарят на почвено-климатичните условия у нас и съответно на целите на различните видове производства. Възможността да се добива биодизел задържа изкупните цени високи. Последва още едно удвояване на площите с рапица в Добруджа, които достигнаха рекордните 330 000 дка.
 

Природата обаче показа своя характер

 
Североизточните ветрове, носещи студ от Сибир и отвяващи снежната покривка в Добруджа, попариха интереса и доведоха до провал на реколтата. Капризите на времето показаха, че рапицата изисква технология, която не винаги е удачна за условията в Добричка област. 
 
 
Последваха две години с измръзнали и изтеглени растения, които накараха фермерите да разорат две трети от площите с рапица. Това доведе до отлив от културата, тъй като много от земеделските стопани се отказаха да я отглеждат и решиха да заложат на по-сигурно. 
 
Добивите от рапица се залагат още през есента – това разясняват експертите от различните семенарски компании, които предлагат германски, френски и американски хибриди у нас. Важни са както предсеитбената подготовка на площите, така и
 

условията по време на сеитба

 
Светослав Василев от земеделската кооперация в шабленското село Горичане разказва, че от години не сее рапица. Нивите на кооператива са близо до границата с Румъния и до морето. „Тук имаме специфичен микроклимат. При нас всеки ден духа вятър – непрекъснато, ежедневно, постоянно, денем и нощем”, обяснява стопанинът. „Никъде не се задържа снежна покривка, всичко се отвява, в същото време на други места се образуват преспи. Така полетата остават голи и растенията трябва да са много устойчиви. Точно заради тези условия рапица изобщо не отглеждаме. Само около 200-300 дка са декарите с рапица наоколо”, уточнява още Василев. 
 
Над 189 000 или с 18 000 повече са декарите с рапица, които земеделските стопани от Добричка област засяха през тази есен. Сега е сериозна опасността много от тях да бъдат разорани. „От 3000 дка с рапица ще развалим 2200 дка”, споделя Кристиян Петков, обработващ 18 500 дка в добруджанското село Градини. 
 
„Пшеницата също не е в добро състояние. В момента трябваше да бъде във фаза 1-2 брат, а тя едва пониква”, допълва още фермерът. По думите му за оцеляване на културите от голямо значение ще бъдат следващите месеци. 
 
„Проблемът на рапицата в България е през лятото – месеците август и септември”, категоричен е проф. Иван Киряков, селекционер в Добруджанския земеделски институт. 
 
 
„Ако тогава има засушаване, това забавя сеитбата. Колкото повече се отлага сеитбата, толкова по-голям е рискът след това. При суша тя пониква неравномерно, не може да направи розетка и да се закали”, разяснява още ученият и добавя важен факт: „У нас няма селекционен център по рапица, нито се работи активно по изследване на културата. В същото време световната селекция при тази култура е толкова напред”.
 
Какво ще остане от рапицата в Добруджа и от засетите над 189 000 дка, ще стаен ясно през пролетта. Според фермерите обаче, дори и да оцелее голяма част, тя вече е компрометирана от есенната суша и няма да разгърне добивния си потенциал.