Вчера от министерството изпратиха предложение към представителите на сектор Плодове и Зеленчуци по повод концепцията за схемите за обвързано подпомагане в сектора, които ще се прилагат от 2019 г., което е подготвено след заседания на работна група между бранша и министерството. Част от представителите на сектора обаче са недоволни от предложението и то най-вече, че не са уважени техни искания. 
 
 
„Дадохме редица предложения, с които целяхме да ограничим т.нар „чертожници“ – хората, които очертават площи, без да извършват съответните обработки. Заявяват се едни масиви и за тях се взимат субсидии, а реално не се поддържат.
 
Това влияе върху сивата икономика. Това го има почти във всеки един сектор. Насажденията физически са там, но има много стари градини, които вече са амортизирани, дават неособено добра реколта, но  всяка година взимат 600 лв. обвързана подкрепа. Ако е за лична консумация, защо трябва да се подпомага това?“, коментира за Фермер.БГ изпълнителният директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) Чавдар Маринов. 
 
 
„Нашето предложение реално беше на всеки един декар да се изисква документ за търгувана продукция минимум за 400 лв. Няма кой да се занимава с това истински, за да не може да изкара 400 лв. от декар. Масово се пускат фактури и бележки за по 1-2 стотинки на килограм за някаква продукция, което е абсолютно нереално. Затова искахме да ограничим тези субсидажии и този остатък от бюджета, който не е голям, да се разпредели към реално работещите. Има хора, които в овощната си градина правят по 45 обработки – пръскания, торене, резидби…  и разходите са огромни. Но това не се прие“, обясни браншовикът.
 
Всичко това, по думите му, изкривява и агростатистиката, защото в нея се отразява увеличението на реколтираните площи с овощни насаждения, например. 
„Абсолютно не е така. Понеже данните се взимат от точно тези, които очертават, а реално това не са плододаващи градини“, обясни Маринов. 
 
Това, според него, ще се избегне с въвеждането на механизъм , чрез който да се доказват минимум 400 лв. от декар. Така от сектора смятат, че ще отпаднат нереалните стопани и за година –две ще се създаде нова база данни, в която ще фигурират реално работещите. 
 
Един от най-фрапантните случаи е с картофите. 
 
 
„Председателят на асоциацията на картофопроизводителите – Тодор Джиков, по време на срещата представи документ от БАБХ, в който имаше данни за сертифицираните площи с картофи“, обясни Маринов. 
Тази култура е карантинна стока и е под задължителен контрол по няколко регламента и би следвало всички площи да са сертифицирани от БАБХ. 
 
„Сертифицираните площи, според документа,  са 35 000 дка, докато Държавен фонд „Земеделие“ изплаща субсидии за картофи за 110 000 дка. И тази разлика от площи защо не се сертифицира? Министерството излезе със становище, че това са дребни производители и не било задължително, което е абсурдно. Аз им предложих да направят проверка и да видят колко от бенефициентите с какви площи са, защото съм сигурен, че никой няма да започне да прави схеми с по 5-6 декара, а това  са площи от 500 и 1000, че и нагоре декара“ каза Маринов. 
 
Разликата от 36 000 до 110 000 декара в стойностно  изражение е 11 млн. лв., подчерта той. 
„Т.е. тези пари се плащат нерегламентирано. Тези 11 млн. лв. са 46 процента от бюджета за зеленчуците, които де факто се дължат на реалните производители“,  коментира Маринов. 
Другият проблем е, че масово се извършва засаждане на т.нар. свински картоф, който не е за храна на хората, а е фуражна култура – т.е. за храна на животни. 
 
„Семето за този картоф, по информация на картофопроизводителите, е около 8 лв./дка, а реалният картоф, който се гледа в България за консумация, разходите само за посадъчния материал са около 150 лв. Масово в момента има насаждения от по 5 000 – 6 000 дка с този свински картоф. Слагат се на междуредово разстояние през 2-3 метра и когато техническия инспекторат отиде на проверка на място, се вижда листната маса и те констатират, че има засадени картофи. Но реално тези картофи не са тези, които трябва да са“, посочи Маринов и добави: „Затова сме убедени, че картофите са модерните тикви“. 
 
Снимка: pixabay
 
Той обяви, че заради това, че по регламент задължително трябва да се сертифицират в Агенцията по храните,  възнамерява да сезира Европейската комисия и да се направи проверка защо това досега не е направено. В случая от министерството се позовават на Закона за растителната защита, в който има изключение, но според Маринов то не е ясно дефинирано.
 
„Те го тълкуват по един начин и казват, че това ще ощети малките производители, което обаче абсолютно не е така“, добави той. 
Според него е следвало да се направи така, че средствата, който са заделени за подпомагане на животновъдство и плодове и зеленчуци, да бъдат разпределени по равно, а не както е досега – 65% за животновъдство и 35% за плодове и зеленчуци. 
„Статуквото се запази. Нашето предложение беше да се оформят три групи на продукти от гледна точка на разходите по тяхното отглеждане като ценова категория, което също не се прие“, посочи Маринов. 
 
Представители на сектора са изпратили своите възражение към предложението на министерството и настояват да се приемат исканията им.
„Топката вече е при тях. Надявам се отново работната група да се събере и да стигнем до някакви споразумения, защото няма абсолютно никаква разлика между бъдещата 2019 г. със схемата от 2018 г., освен актуализирането на добивите, което обаче не е от голямо значение, защото добивите досега не бяха кой знае колко високи. Това, за което най-много настояваме е продажбите да се доказват само с фактури и фискални бонове, а не с кантарни бележки“, подчерта Маринов. 
 
Законът позволява земеделците да търгуват без фискални устройства, но според Маринов, когато става въпрос за усвояване на евросредства, трябва да се плащат данъците, да се издават документи. 
„Защото плодовете и зеленчуците е най-сивият сектор в целия агромир“, добави Маринов.  

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!