Тази седмица властите дадоха ход на втори опит за рязко повишение на осигурителната тежест за земеделските стопани и тютюнопроизводителите. Предишната проверка за социална търпимост беше миналата година и се провали.
 
 
Сега намерението е минималният облагаем доход за фермерите да се вдигне драстично от 350 лв. на 560 лв. на месец и осигурителните вноски да скочат съответно с 60% - от 109,55 лв. на 175,28 лв. на месец. Това предложение идва от експертите на Националният осигурителен институт (НОИ), които създават проекта, без го да съгласува с други институции и го предлагат за одобрение на Надзорния съвет на НОИ. Това е бюджетната процедура. 
 
На този етап това е само проект, но заплахата за рекордния скок става все по-реална. В понеделник, 15 октомври, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт утвърди тези разчети, като прие проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2019 г.
 
Следващата стъпка е документът да бъде внесен за обсъждане от работодателите, синдикатите и правителството на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), чийто председател е вицепремиерът Валери Симеонов. Това е моментът, в който работодателските организации и синдикатите могат да се противопоставят на намеренията в скока на минималния осигурителен доход. 
 
Бюджетната процедура предвижда по пътя към парламента управителят на НОИ да внесе чрез министъра на труда и социалната политика в Министерския съвет проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2019 г., както и проект на мотиви.
 
Правителството трябва да се произнесе по него и да внесе одобрения вариант в Народното събрание. Този етап дава възможност на министъра на земеделието да разясни пред колегите се рисковете, които това предложение създава за фермерите и за целия отрасъл. Така министърът може да застане като застъпник за бранша и да използва един от инструментите, с които разполага за провеждане на политика в сектора.  
 
Миналата година проектът за рязко увеличение на осигурителната тежест за земеделските производители премина всички тези бариери и беше спрян чак след гласуването на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. на първо четене в парламента. 
 
Масовото недоволство на фермерите тогава и заплахата от мащабни протести в цялата страна накараха депутатите от бюджетната комисия на парламента да преразгледат първоначалната си позиция и да понижат предвидения праг на минималния осигурителен доход за фермерите от 480 лв. на 350 лв.
 
В края на крайщата това компромисно решение беше гласувано и в пленарната зала на Народното събрание при второто четене на Закона за бюджета на ДОО за тази година.
 
Миналата есен депутати коментираха, че решението за 350 лв. минимален осигурителен доход за сектора е компромисно, но то представлява поносимото за земеделците равнище, като в същото време позволява в бъдеще да увеличат парите им за пенсия.
 
Дискусиите миналата година показаха, че предложеното рязко повишение на минималния праг ще удари най-тежко малките фермери, ще увеличи риска от фалити на земеделски стопанства и ще мотивира стопаните да търсят варианти за работа в сивия сектор.
 
 
Това е мнението на бранша и сега. 
Костадин Костадинов, председател на националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ): „Това ще е една допълнителна финансова тежест и допълнително бреме за малките производители. От асоциацията поощряваме всички производители да са регистрирани и да работят на светло. Не знам какво ще се случи сега, ако това предложение бъде прието. По справка от Държавен фонд „Земеделие“ стопаните с до 300 дка са около 60 000 души. Това са хора от различни сектори на селското стопанство – животновъди, малки семейни ферми и т.н.“. 
 
Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я): „Ние сме възмутени и притеснени. Това досега беше вид привилегия за земеделските производители, а от малкото помощи, които имаме, започнаха да стават още по-малко.  Излиза, че един управител на фирма, който има оборот от примерно 200 000 лв. годишно, той се самоосигурява на по-малко, отколкото на земеделски производител. Ако се приеме този процент, смятам, че голяма част от колегите ще преминат в сивия сектор. Това е една от големите опасности. Другият вариант е просто да се откажат“. 
 
Атанас Кунчев, изп. директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП): „Това ще утежни положението на земеделските производители. Съвсем ясно е, обаче, че в цялата държава се увеличава работната заплата, е аналогично, че следващият момент е да се увеличат и осигуровките. Процентът е голям и това допълнително ще ни натовари и е вариант да се направи облекчение за земеделците от друго място. Това може да стане, примерно, при обратно начисляване на ДДС за плодове и зеленчуци, за което настояваме отдавна и ще продължаваме да настояваме. Защото заради нашето ДДС ние сме неконкурентоспособни в по-голямата част на ЕС, защото ставката там е много различна“.
 
 
Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА): „Попитах министър Порожанов и той припомни, че миналата година беше замислено по същия начин. Той обясни, че това са мерки, които от финансовото министерство залагат всяка година, но тепърва предстоят обсъждания, на които този процент ще падне. Като по всяка вероятност аз също мисля, че това ще стане отново“. 
 
Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация Биопродукти (БАБ): „Ще бъде много тежко бреме за земеделците, защото е много рязък скокът. Отражението ще бъде шоково особено за малките семейни стопанства, тъй като това е доста голямо бреме за хората. Освен това този път решението беше взето без каквото и да е обсъждане с бранша, без никаква предварителна нагласа, че ще се случи подобно нещо. Хората вече са си планирали стопанската година и това идва като една много неприятна новина. 
 
В Тристранния съвет нямаме представителство, но надавам се, че най-вече в Народното събрание между отделните обсъждания на първо и второ четене да се включим. Имаме готовност. Събираме се до няколко дни – Управителният съвет на нашата асоциация, предполагам, че така ще постъпят и други асоциации, така че да реагираме. Естествено, че ще се води диалог и с министерството. Личното ми мнение е, че всичко над 10% увеличение на минималния осигурителен праг е шок за земеделците“.
 
Председателят на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ Светла Василева има съмнения, че парламентът ще приеме размер от 560 лева за минимален осигурителен доход в земеделието. Тя припомни пред БНР, че са предложили диференциран подход за осигуряването, но мнозинството в парламента не го е приело.
 
„Увеличение от 350 на 560 лева е доста високо. Оправдано е да се върви към уеднаквяване на тази осигурителна основа за всички самоосигуряващи се лица, но ние не може да нямаме предвид спецификата на този отрасъл. Тук има сезонност на производство, несигурни доходи от реализация на продукцията и други. Тези хора нямат постоянен доход“, коментира Василева.