Предложените от правителството текстове за обсъждане не решават нито един от проблемите на българското розопроизводство, смята Светла Бъчварова, член на Комисията по земеделието и храните към Народното събрание, цитирана от БНР.
 
Според нея изискването за регистър на производителите и липсата на такъв за розоварните не е работещо решение. Нужен е строг контрол на посадъчния материал, тъй като вносът през последните години на некачествени и заразени продукти не се контролира, допълва тя.
 
Друга критика на Бъчварова е, че в момента липсва регистър на площите, засадени с рози, и възрастта на насажденията. Като причина тя изтъква факта, че се плаща на декар и няма значение какво се засажда. Държавата трябва да е наясно колко са засадените площи, броя на производителите и капацитета на розоварните.
 
 
Производството на розово масло през последните години надхвърля възможностите на бранша у нас. Има съмнения, че българският продукт се смесва с друг, некачествен от страни в Азия. Това вреди на родния имидж, убедена е Бъчварова.
 
Тя счита за важна договорната система между преработватели и производители. Трябва да има възможност за държавно подпомагане на земеделците според количеството произведена продукция. 
 
Бъчварова определи ниските цени миналата година и отказа на розоварите да изкупуват продукция като спекулативни. Розите не издържат дълго, докато маслото може да се съхранява пет години – достатъчно, за да му се намери пазар.
 
Като друг проблем за розопроизводството Бъчварова посочва подценяването на научния потенциал, и в частност на Института в Казанлък. Той би могъл да контролира сертификацията на посядъчния материал и преработката.
 
 
Ако законът за розата влезе в сила в правилния си вид, ще се избегнат спекулантите, ще се изсветли браншът, ще се регламентират и подсигурят дребните производители, каза преди време за Фермер.БГ Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.
 
По нейните думи последният законопроект за розата коренно се различава от първия вариант, изготвен от работната група. Променени са ключови моменти, като например че българското розово масло се произвежда само от роза дамасцена. Други важни моменти са контролът на производствените мощности, публичните регистри, пунктовете за изкупуване. 
 
Тя също е на мнение, че не трябва да се неглижира ролята на Института по отношение на посадъчния материал и сортовата чистота. Ако тези моменти не присъстват в крайния вариант на Закона, то той ще доведе до бели, а не до ползи, опасява се Андреева.
 
Производителят Веселина Ралчева също се притеснява, че няма да има достатъчен контрол по отношение на крайния продукт. Трябва да се вземат драстични мерки, за да не се допусне смесване на родното масло с чужди масла или изкуствени външни примеси. Това удря по реномето на целия бранш и може да съсипе целия сектор, убедена е тя.