Има добра новина за свиневъдите - в продължение на повече от три месеца в две от трите области на страната, в които бяха регистрирани огнища на Африканска чума по свинете (АЧС), няма открити нови случаи на заразата. 
 
 
Двете области са Добрич и Варна. Фактът, че в продължение на три месеца не са открити болни или мъртви животни, носители на заразата, дава надежда на стопаните в сектора, че ветеринарните власти може да облекчат някои от най-тежките мерки срещу инфекцията.
 
Фермерите от засегнатите области, които отглеждат животни от ценната автохтонна порода „Източнобалканска свиня“, очакват две съществени промени. Едната е да се позволи отново животните да бъдат извеждани на паша на определени места в горите, а втората е да се премахне изискването за трета допълнителна кръвна проба от животните 7 дни преди влизането им в кланица.
 
Както Фермер.БГ писа, от откриването на първото у нас огнище на АЧС в провадийското село Тутраканци на 31 август миналата година досега източнобалканските прасета не се допускат на паша в горите, а се изхранват от стопаните им в затворени обори.
 
Това е свързано със значителни допълнителни разходи за фермерите и със сериозни заплахи за здравето на животните, които са свикнали да се движат и сами да подбират храната си.
 
„Конкретно за източнобалканските свине се изисква предварително да се взимат проби за чума от животните, докато са живи, седем дни преди клането. Това е допълнителна мярка към пробите, които така или иначе се вземат от всяко заклано източнобалканско прасе в кланицата. Отделно е стандартният мониторинг по националната профилактична програма, където на извадков принцип на всеки шест месеца се взимат проби от всички стада“, обясни пред Фермер.БГ Радостина Донева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня (АРСИС).
 
Разходите за допълнителните проби са значителни. Взимането на кръв и изпращането на пробата по куриер излиза около 50 лв. на животно за една проба. 
 
„Това е повече от 10% от стойността на животното като живо тегло. Това е нереалистично висок разход! А всъщност ефектът от този допълнителен контрол не е много ясен. Защото така или иначе проби се взимат и по други две линии, тази е трета“, допълни Донева.
 
 
Според нея административният ред за изследването на кръвните проби е не само скъп, но и ненужно усложнен, тромав и тежък.
 
„Трябваше да се контактува с човек от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), който опосредства връзката със съответната референтна лаборатория. Трудно се свързвахме с него. Препращаха се документи, фактури, правехме десетки телефонни обаждания, докато има някакъв резултат. Административно не беше добре уреден процесът“, обясни председателят на АРСИС.
 
Затова от около месец и половина членовете на асоциацията не са продавали прасета от ценната порода.
 
Стопаните не са съгласни с разпространеното мнение, че на източнобалканските свине се гледа като на изключително рискова порода за разпространението на Африканската чума. 
 
„Източнобалканските свине са вече изключително малко на брой. Този риск за мене е преувеличен, оценката му е пресилена. Много по-голям е рискът от директния контакт между индустриални свиневъди, които ходят на лов например и след това влизат във фермите си. А стопаните, които отглеждат източнобалкански свине, нямат прасета в задния си двор“, коментира Радостина Донева.
 
Тя допълни, че периодът за наблюдение на огнищата на АЧС от ветеринарните власти на ЕС е три месеца. За областите Добрич и Варна този срок вече е изтекъл, а за област Силистра са изминали два месеца без нов случай на инфекцията. Фермерите очакват, че тези дни БАБХ ще обяви нова заповед за облекчения в режима на отглеждане на пасищните свине.