Дали българските земеделци ще стигнат до обща позиция за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (EС) след 2020г.?
 
 
Очертава се колеблив отговор на този въпрос и то само поради факта, че няколко месечните опити да се достигне до прецизиране на желанията, възгледите и визиите на организациите, които дадоха плод – обща декларация, се оказа ябълка на раздора. 
 
Земеделски организации, производители и синдикати връчиха преди ден декларация със заглавие „Силна ОСП след 2020 г.“ на премиера Бойко Борисов. 
 
В тази декларация, в която е синтезирана позицията на редица организации, се посочва визията им за бъдещата ОСП. 
В нея се посочва, че позицията на земеделската общност в България относно ОСП се крепи върху запазване на Първи и Втори стълб и опростяване на административната тежест към земеделските производители.
 
В позицията е записано, че след 2020 г. директните плащания трябва да завършат процеса на изравняване на нивата между държавите членки в ЕС. Освен това, според документа, прилагането на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) трябва да се запази и за страните-членки, присъединени след 2004 г. към ЕС. 
 
 
Застъпване на възможността за прилагане и увеличаване на средствата за обвързана подкрепа в избраните сектори, но с по-голяма гъвкавост на този инструмент, чрез възможност за прилагане и в други сектори, също е едно от нещата, които се отразяват в позицията. Също така е отбелязано и запазване на подпомагането за производството на протеинови култури, както и нови преки субсидии за пчеларството.
 
Браншовците са се обединили и около мнението за запазване на Втори стълб от ОСП, като приоритет обаче е необходимо да се постави модернизационните и инвестиционни мерки, подкрепящи създаването на работни места, конкурентоспособност и устойчивост на сектора. Като тук, те настояват да се включи и насърчаване на организациите на производители и междубраншовите организации.
 
Що се отнася до опростяването на администрацията, браншът иска намаляване на броя на проверките на място и дублирането на инспекциите.
 
Основен двигател на инициативата са Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). 
„Според мен сектора за първи път се обединява около общата позиция. Принос имаше и адекватното поведение на министър Румен Порожанов и ръководения от него екип“, каза днес председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов. 
 
Колкото по-малко е възможността за националното съфинансиране и е записана и утвърдена в новата ОСП,  толкова по-конкурентни ще са земеделските производители от страни като България. Това мнение изрази председател на Националния съюз на говедовъдите (НСГБ) и председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ) Димитър Зоров. 
 
„Лошите практики, които се прокраднаха като известните гъски, патици и т.н., в които ако някой определи, че в тази територия и в тези масиви по субективен фактор за нас прелитат гъски, получаваш по още 50-60 лв. на декар смятаме, че е напълно неправилен подход и практика. Това води до недостатъчно средства за биологичните производители, които неименуемо света и Европа иска да развива“, отбеляза Зоров. 
 
Той добави, че в сектор „Животновъдство“  е много важно да остане обвързаното подпомагане.  
От своя страна председателя на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010) Цветан Филев посочи, че земеделците трябва да се отстояват интересите си, но не като свидетели, а като преки участници. 
 
Декларацията обаче породи недоволство. 
 
От Българска Асоциация Биопродукти (БАБ) изразиха позиция пред Фермер.БГ, че не подкрепят тази декларация. 
„Не участваме в тази декларация, защото те искат да подкрепим отново подпомагане изключително и изцяло на Първи стълб и увеличаване на средствата и на бюджета, а по този начин се обогатяват само големите“, заяви председателят на БАБ Албена Симеонова. 
 
 
Според нея организациите, които са се подписали под декларацията, не са прочели внимателно какво пише в нея. 
„Ние считаме, че ОСП в този й вид е неправилна и изкривена. И тя е изключително пагубна за българските села.  Благодарение на тази ОСП селата обезлудяха, а селското ни стопанство се превърна в промишлено производство и в химически фабрики. Това няма да доведе до добро и бъдещата ОСП. Още повече, че Европа ясно каза, че парите ще се дават на тези, който създават обществени блага. А обществени блага създаваме ние. Най-много ги създават биоземеделците“, каза Симеонова.
 
Според представителите на БАБ споразумението между браншовиците е било раздадено един час преди срещата при министър Румен Порожанов на 12 септември и организациите не са могли да се запознаят обстойно с нея. Именно това според нея е довело до подписването на становището, която Симеонова твърди, че ще ощети малките и средните стопани. 
 
„Преди осем години бяхме (биологичните производители – бел.ред.) 25 души, сега сме 7000. Това не означава, че биоземеделието се развива самоцелно, а просто хората все повече внимават какво слагат на трапезата си. И след като хората толкова много се интересуват от биологичните продукти, ти отново да дадеш парите на големия фермер. На този, който съсипва околната среда и който произвежда евтин продукт, който само уврежда здравето ни, не е правилно“, коментира Симеонова.  Тя припомни мнението на ЕК и малките браншовици, че парите трябва  да отидат при онези, които създават обществени блага.
 
Според БАБ превесът трябва да бъде към Втори стълб. 
„Трябва да се съберем и да направим нови правила за биологичната преработка, биологичното земеделие, биологичната търговия – т.е всичко, свързано с био и обществените блага да навлязат много силно в този стълб. Такива неща като сеитбооборот по мярка 214, които си бяха  живо ограбване, да не се допускат повече“, отбеляза Милен Стоянов, член на УС на БАБ.
 
Той обясни, че Международната федерация на движенията за органично земеделие (IFOAM) счита, че в ОСП трябва да има само един стълб, така бюджетът ще е един и то с плащане за създаване на обществени блага.  
„Даваме си сметка, че в България не бихме могли да убедим обществото, че това може да се случи веднага. Ако на ниво Европа се случи, ще сме с двете ръце „за““, допълни Стоянов. 
 
Стана ясно, че министър Румен Порожанов е поел ангажимент да се направи обстоен анализ на досегашните програмни периоди, как е прилагана ОСП у нас, като това ще помогне да се отчетат грешките и да се направят изводи, за да може българското земеделие да върви напред. Което обаче трябва да стане с обединяване на бранша и обобщаването на общ документ, който министър Порожанов трябва да защитава в Европа.