Една от най-горещите теми това лято е добре познатия спор да се продава ли българска земеделска земя на чужди граждани. 
Към момента граждани на Европейския съюз (ЕС) или на трети страни не могат да купуват земеделска земя, ако не са пребивавали на територията на България най-малко пет години. 
 
 
Ако промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) бъде нанесена, фирми и граждани от ЕС, ще могат да придобиват безпрепятствено ниви, ливади и градини у нас, докато ограниченията за придобиване собственост върху земеделските земи, ще останат за гражданите на трети страни или търговски дружества. 
 
 
Фермер.БГ потърси мнението на представители на бранша.  
 
Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е категорично против свободната продажба на земеделска земя на чужди граждани и фирми. Това е основното средство за производство на земеделския стопанин и това средство за производство не трябва да се предоставя така лесно в чужди ръце.
 
Но понеже сме граждани на ЕС и живеем в една общност, трябва да се съобразим с правилата на свободно движение на капитали. При това положение сме съгласни, но само при определени условия. 
 
- купувачът да е регистриран земеделски производител;
- да има агрономическо образование;
- да има инвестиционен план за конкретната земя, която иска да купи; 
- този инвестиционен план да бъде одобрен от комисия и съответно да се седи за неговото изпълнение;
- уседналост между 3 и 5 години.
 
По този начин европейският гражданин, който е купил земя, ще има визия как ще инвестира в съответния земеделски масив, а също така и как да влага своите капитали и да произвежда продукт на територията на нашата страна, плащайки си и данъците тук. Той ще работи като нас, при едни и същи условия. 
 
Всичко това ние го взаимстваме от другите четири държави, които също са заплашени със съдебна процедура - Унгария, Латвия, Литва и Словакия. Само Латвия се поддава да приеме наложените условия от ЕС, всички останали търсят варианти. Този вариант е осреднен от всичките възможни. При всички държави фигурира условието за уседналост. 
Така както другите държави защитават интересите си, така и ние трябва да защитим нашия. 
 
 
Ето – изпълняваме условията на ЕС, но ние поставяме нашите условия, които непротиворечат на свободната продажба. 
По този начин не спираме свободното движение на капитали и стоки. Така нещата стават приемливи, защото се избягват спекулативните цели, поради които в момента се купува земя. Всички чужди фирми или граждани, които купуват земя към момента са регистрирани в момента в български фирми.
 
Те имат огромно количество купена земя, която единствено се преотдава на земеделски производители, които да я обработват, но срещу много по-високи наеми. Когато той има инвестиционна цел и вложи своите средства, тогава не виждаме проблем. 
 
НАЗ имат и още една идея, която би могла да бъде поставена като изискване – когато се оставя угар, тя да бъдат само в рамките на ЕНП (Екологично насочена площ) – в рамките на 5 процента.  
Причината за това е, че тези чужди фирми, които изкупуват земеделската земя, ако не се споразумеят за висок наем с нашите колеги, те си очертават земята и имат 100-процентово очертаване, т.е. това е източване на европейски средства.
 
Единственият начин да спрем това е ако имат стопанство и угарта да бъде в рамките на 5 процента. 
НАЗ ще настоява това условие да се включи в Закона. Това е нашето становище, което ще го дадем официално и ако има обществено обсъждане, работна група – ще участваме. 
 
Стайко Стайков, председател на  Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ):
Няма такъв голям интерес и търсене към българската земя, че чак да се изкупи.  
Ние сме подписали документи и трябва да се съобразяваме с това, че сме поели ангажимент към Европа. Не можем да ограничаваме по никакъв начин движението на средствата и външните инвеститори и смятам, че това не е редно. 
 
Другото е, че фермерите в момента купуват свободно земя и нямат никакъв проблем. Добре е за българския пазар да има по-голяма конкуренция и съответно ще защитим по-високи цени на всеки собственик. Мисля, че така е много по-добре, отколкото да правим някакви ограничения, които ще доведат до глоби и санкции за България, а също и до негативи. А ние така или иначе рано или късно трябва да отворим пазара си и това не влияе по никакъв начин негативно. 
 
 
Трябва да търсим вариант, в който да спазваме нещата, които сме подписали. Постоянно може да плащаме глоби, но не е редно, защото трябва да подходим сериозно и правилно към нещата. 
А мисля, че за да защитим всички собственици в страната, е редно да има някаква конкуренция. Не може да се връщаме назад и да гледаме от страната на монопола. Не е редно да направим такъв ексклузивен комфорт на някой, като той впоследствие той може да определя да се плаща цена на половина 
 
Най-добре е да има свободен пазар и реална и реалната конкуренция. По този начин ще има развитие и в самото земеделие. Не смятам, че не може да се подхожда негативно към нещата. За нас ще е по-добре никой да не купува, да си я изкупим ние и после да се вдига цената. Трябва да разсъждаваме по европейски, ако искаме Европа да ни приеме да участваме във всички процеси като равни с равни. Така няма да вдигнем нивото на доверие към нас. 
 
Димчо Райнов, лозар от русенското село Нисово:
Земята трябва да остане на българите, да си гледаме интереса. Трябва да си платим санкциите, които не са големи, защото ще ни изкупят югоизточни съседки. Не смятам, че ще се вдигнат рентите, а много хора ще се откажат от земеделие. Нещата след 2020 г. ще са други, субсидиите ще са по-малко. Според мен ще стане както беше 2000 г. - с минимални субсидии и земя на чужди граждани, ще ни откажат от земеделието. 
 
Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари (СДО):
Според мен земята не е хубаво да се продава на чужденци, било то и на граждани на ЕС. Земята си е нещо наше, тя си стои тук и никой не може да го премести. Ако се замърси, си е за наша сметка, ако е плодородна – пак така. Тя си е наше лично природно богатство и не трябва да се продава на чужденци. Това би могло да доведе до още по-голямо обезлюдяване на селските райони, до още по-голямо изкривяване на популацията в населените места. Би довело и до унищожаване на малкия бизнес, ако влязат големи фирми. 
 
Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ):
Нещата са изтървани още със създаване на фондовете със специална инвестиционна цел, на които се даде възможност да купуват земя. С това защитата на българската земя вече е разрушена. Да не говорим, че всеки чужденец, който е имал намерение да купи българска земя, е намерил как да го направи. Най-доброто, което може да направим сега е да се съобразим с европейските изисквания, за да не ни налагат глоби.
 
Много внимателно следя дебата, много хора се усетиха, че е застрашена и националната ни сигурност, но много късно. „Хубавото“ е, че условията на българската икономика не дават никаква възможност на чужди граждани да дойдат и да се занимават сериозно със земеделието като бизнес, има няколко изключения, но те са малко.
 
 
Хронология 
- 2013 г. Европейската комисия (ЕК) предупреди България, че ако не вдигне забраната и ако не направи пазара на земеделска земя свободен, ще си изпроси санкция
 
- 2016 г. ЕК даде ултиматум на страната ни да промени Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), в противен случай отива на съд 
 
- 2017 г. ЕК вече започна наказателна процедура към България, заради нарушаване на договора за функциониране на ЕС 
 
- 19.07.2017 г. Министерството на земеделието, храните и горите обяви промените в закона.
 
Фактите 
В случай, че България не предприеме действия и откаже да бъде изменено сега действащото законодателство, минималната еднократно платима сума е в размер на 839 000 евро. Заедно с това може да бъде наложена и периодична имуществена санкция в минимален размер на 660 евро.
 
Разковничето тук е, че ако се стигне до глоби, те няма да се плащат от държавния бюджет, а ще бъдат от еврофондовете, предвидени за българските земеделски производители.