Оранжерийното производство на зеленчуци е пряко зависимо от консумативите и енергоносителите. Галопиращите нагоре цени се отразяват зле на стопаните, споделя Борислав Георгиев, производител на зеленчуци от добруджанското село Златия.

Сроковете през март, за които да внимавате

За съжаление стоката в търговските мрежи е вносна. Няма български продукт, тъй като добиването му става почти невъзможно. В момента повечето от зеленчукопроизводителите са на две – дали да продължат да трупат харчове и дългове, или да зарежат градения с години бизнес. 

Борислав Георгиев се захваща със зеленчукопроизводство след като е натрупал опит в Германия в сферата на туризма. Там вижда какво е отношението към истинската и качествена храна. Затова след завръщането си прави в село Златия семейна градина за сезонни зеленчуци, вдига и малка оранжерия за пресен лук и чесън. „Не отопляваме оранжерията. Цените на всичко са убийствени – горива, услуги. Не наемаме работна ръка, тъй като няма квалифициран персонал. Работим само семейно“, споделя стопанинът, който вече 6-та година отглежда общо 4,5 дка градина. 

„Оранжерийното производство е свързано с консумативи като полиетилени, пластмаси. Изобщо да не коментираме човешкия ресурс“, допълва Маргарит Стефанов от Каварна. Стопанинът е категоричен, че ще намали площите на оранжериите. „Получава се така, че оранжерийното производство в един момент ще остане само за разсад. Тази година може би ще е последната, в която ще сея краставици и домати. Оранжериите няма да се топлят, тъй като енергоносителите са много скъпи, въглища няма, не са удачни, дървата са скъпи, за газта да не говорим. Оранжериите ще останат само на слънце да се топлят. Но догодина ще ги оставя само за разсад. Ще намаля оранжерийните площи и ще останем само на полско производство“, категоричен е Маргарит Стефанов. Стопанинът се грижи обичайно за 12 дка оранжерии, лук 250 дка, пипер 200 дка, късно зеле 50 дка и 300 дка етерично-маслени култури. Споделя още, че радостта му от спечеления проект за поливно земеделие е помрачена. 

„Много се радвах, че ще имам вече възможност да поливам по-големи площи, че ще бъде по-рентабилно, по-лесно, а то какво стана? Водата стана златна. Мислех си, че вече съм насмогнал на бизнеса, от толкова години съм зеленчукопроизводител, правих си планове, ще се насоча само към пипер и лук, тъй като направихме и складова база. То какво стана? Не знаем накъде да вървим. Всичко е непредсказуемо“, обобщава още Маргарит Стефанов. 

Складовете му са пълни с лук, който се продава на 0,40 лв./кг с ДДС. „Тази стока е натоварена с толкова много разходи за ток за съхранение вече 6 месеца. Във веригите е по 0,99 лв./кг за крайния потребител. От мен излиза на 0,40 ст. с ДДС, от които ми остават 0,30 ст. Разбира се, аз предварително съм дал за семена, торове и т.н.“, пояснява пазарната ситуация зеленчукопроизводителят. Категоричен е, че средата, в която работи българският стопанин, е жестока. Няма подкрепа, няма стимули за зеленчукопроизводителите, особено в сравнение с фермерите от останалите европейски страни.