Въпреки нарасналото търсене на твърда пшеница и високите котировки по борсите, този тип култура не е „на почит“ у нас. Оказва се, че дори тези фермери, които имат интерес към нея, посягат към чужда селекция и избират семена от други държави. 

 

Изкупни цени на млякото

„Ареалът на твърдата пшеница у нас е в района на Бургас и Чирпан, както и в крайморските общини Балчик, Каварна и Шабла“, обобщи проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт. В тези райони продължава да се сее, но в по-ограничени количества и площи. 

Ученият посочи, че въпреки почти тройно по-високата цена на това зърно на борсата спрямо предходната година, през тази есен почти не е имало заявки за семена.

От създадените в Института сортове твърда пшеница се поддържа в семепроизводство само един. „Това се прави не заради вътрешния пазар, който не проявява интерес, а заради сключените договори с партньори от Турция. Сортът твърда пшеница „Северина“ е вписан в сортовата листа на съседната държава, там се търси, сее се и успешно се реализира“, подчерта професорът.

Този тип пшеница е предназначен предимно за производство на паста и макаронени изделия, т.е. основно пресовани зърнени храни, тъй като зърното е едро, кехлибарено и със стъкловиден лом. При варене не се разварява или слепва, освен това има приятен вкус и цвят.

У нас интересът към твърдата пшеница е бил сериозен в средата на XX век. След това започват да се сеят все по-малко площи. Най-логичното обяснение за този спад и по-слабия интерес са по-ниските добиви, които се прибират от тази зърнена култура, в сравнение с обикновената пшеница. Затова у нас започва производството на макаронени изделия от мека пшеница, които обаче са със спорно качество. 

Прогнозите на учени и производители са, че най-вероятно ще настъпи раздвижване и ще се завиши леко интересът към твърдата пшеница заради потребностите на здравословното хранене. „Това обаче не може да стане от днес за утре. Ние поддържаме сортовете като генетика, но за да задоволим потребностите, е нужно време. Семепроизводството е процес, който изисква сигурни контрагенти“, подчерта проф.Киряков. Ученият отново припомни, че Селскостопанска академия обхваща редица институти и опитни станции, в които се прави наука и се създава качествена селекция. „За последните 30 години обаче ССА не успя да разработи мрежа, чрез която да промотира, да рекламира или както искате го наречете, но да разпространи собствените си научни разработки и продукти“. 

Страните, които държат първенство в добиването на твърда пшеница, са основно средиземноморските държави – Италия, Испания, Гърция, Франция. Там това е култура от икономическо значение. През последните години южната ни съседка Турция усилено купува твърда пшеница и разширява площите си с нея.