Черноземът в Добруджа започва да се напуква. Въпреки локалните валежи през последните дни, засушаването вече се е отразило върху посевите. След около месец земеделските стопани трябва да започнат прибирането на пшеницата в Добричка област. В същото време в други части от страната се изсипват порои. 

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

„Изключително притеснени сме, това е истината, май месец се оказа доста сух за разлика от април. Април месец имаше доста добри дъждове от 60-70 литра за целия месец. Към този момент на полето, на което се намираме и в голяма част от Добруджа – Тервел, Крушари, Каварна, Шабла има по 12 литра на декар, което е абсолютно недостатъчно, най-малкото защото пшеницата и ечемикът се намират във фаза на наливане на зърното. Липсата на влага ще доведе до намаляване на добива. Пролетниците също е изключително важна влагата. Те в момента стартират, много трудно върви царевицата, това е истината. Така че дъжд със сигурност ни трябва“, заяви Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. 

В част от добруджанските общини по полетата се вижда, че растенията изпитват остра нужда от влага. В други райони, в които са паднали локални валежи, пшеничните посеви се държат добре и обещават добив. 
„Има програми, които го отчитат, то няма нужда от програми, то е видимо. Стресът е от 20-на дни и е доста осезаем при пшениците. Да се надяваме, че това, което има, ще го запазим. В никакъв случай не говорим за продоволствена криза, далече съм от тази мисъл. Няма да повторим 2020 година“, смята производителката.

Метеорологичните данни за Добричка област показват оскъдни валежи през март, известни количества през април и едва 10-15 литра през май. В отделни землища на крайморските общини дъжд няма от 50-55 дни. За съжаление през последните години стана обичайно по 4-5 месеца от небето да няма нито капка дъжд.   

Ако не паднат достатъчно количества валежи, липсата на запаси от почвена влага могат сериозно да компрометират и реколтата от пролетни култури. През тази година стопаните успяха да засеят общо 1 млн. 750 хил. дка с царевица и слънчоглед.