Държавата, в лицето на Министерство на земеделието е майката, която води за ръка своите деца - различните сектори. Едното дете крачи гордо, напето, редом до майката. Другите дечица обаче са болнави, падат, плачат, не могат да догонят братчето си…  

Край на ходенето по мъките: Единна система ще обедини всички земеделски данни и регистри

В този случай майката трябва да е много, много внимателна, защото дърпайки немощните деца силно за ръката, рискува да ги нарани тежко или просто да ги откаже да я следват! Това метафорично олицетворяване на ситуацията в българското земеделие спрямо дигитализацията и модернизацията направи председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев по повод опитите за дигитализация на селското стопанство по време на конференция на темата. 

“Това са фактите и добри или лоши не може да ги игнорираме - над 60% от хората в сектор “Животновъдсто” нямат базови умения за работа с дигитални устройства. Смятам това за най-голямото предизвикателство пред тях, а и пред браншовите организации, които ще трябва да сведат тези процеси възможно най-лесно и достъпно до членовете си”, каза Караколев.

Той обърна внимание и на това, че по Устава на Българската банка за развитие (ББР) браншовите организации не са допустими кредитополучатели. А за да се сбъдат така желаните проекти за дигитализиране в тези стопанства, са необходими и средства. 

Зеленото картонче ще отпадне, дигитална система ще измести Наредба 3

Караколев предложи да се промени устава на ББР или Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) да премине в ролята си на специализирана кредитираща институция. “В Закона за подпомагане на земеделски производители трябва да се добави, че ДФЗ може да кредитира юридически лица с нестопанска цел. Много по-лесно е една организация на производители от 400 човека да направи един проект за дигитализация или някакъв процес, отколкото 400 проекта”, обясни Караколев.  

Спореде него е редно и ББР да кредитира организации на производители и кооперативи. “Това са най-могъщите фермерски структури в Западна Европа. Тук за тях няма никакви линии за подпомагане през ББР. Въпреки че това е държавна политика, това е залегнало в Стратегическия план”, посочи Караколев. 

От своя страна служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев, посочи, че това е очевиден пропуск.

“Съгласен съм, че държавната банка трябва да поема по-високи рискове, трябва да прави нетипични продукти, които ги няма в момента в системата на търговските банки или са по-трудно достъпни до бизнеса в селскостопанския сегмент. Работим активно в тази посока и предстои редакция на устава, за да може тази банка да работи по-ефективно и да може да обслужва гръбнака на икономиката в България”, посочи той и отбеляза, че за първи път чува за такова искане.