Срещата в Министерството на земеделието беше важна за нас, за да се потвърди това, което е комуникирано още при предишното управление, заяви председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов, като потвърди думите на зам.-министър Явор Гечев пред Агри.БГ, че се е стигнало до консенсус за компенсаторни мерки за сектор „Розопроизводство“.

Компенсаторна мярка: Около 100 лв./дка за розов цвят на полето

Стана ясно, че помощта за преработватели, която има за цел да стимулира изкупуването на розов цвят, ще бъде въведена, но с други параметри - при изкупни цени над 2 лв./кг цвят, ще има дотация за преработвателите от 30 ст./кг. Другата мярка касае самите производители. За тях се предвижда около 100 лв./дка за несъбран розов цвят.

„Сумата от 100 лв./дка е много близка до това, което сме изявили като желание. Ние сме представили технологични карти, доказващи, че себестойността на цвета ни е 60 стотинки преди бране. Работили сме с администрацията по тези мерки за покриване на 50% от себестойността на продукцията. При средностатистически добив от 300-320 кг. по 30 стотинки, пак ще стигнем до тези 95 - 100 лева", заяви браншовият представител.

На дневен ред е изготвянето на стратегия

По-важното обаче от срещата със зам.-министър Гечев беше, че сме единодушни, че ежегодното кърпене и запълване на дупки в сектора, не е полезно за никого и имаме нужда от стратегия за сектор „Розопроизводство“, която да му даде стабилност през следващите 2-3 години и по-дългосрочна такава, която да ни изведе до нови технологии и пазари за 5-7 годишен период, съобщи Николов пред Агри.БГ.

Той уточни, че се планира нова среща между бранша, зам.-министъра и съответните ангажирани лица от администрацията преди 10 юни. Целта е да се излъчи работна група, която след 25 юни - края на кампанията по прибиране на цвета, в спешен порядък да разработи цялостна стратегия за „Розопроизводство“. „Тя ще бъде и основата за новата ОСП в частта, която засяга розопроизводството, както и за стратегическото развитие на сектора“, подчерта Христо Николов и коментира:

„Реално ние от година на година получаваме повече пари като обезщетение, но сме все по-бедни като производители. В същото време държавата едва ли може да си позволи постоянно да дотира сектора с такива средства. Ако това се случва ежегодно, значи той е мъртъв. Миналата година ни дадоха 6-7 млн. лева, тази година никой розопроизводител не е по-добре. Настоящата година отиваме пак на 5-6 млн. лева ресурс, пак няма доволни. Защо се харчат тези публични средства, при положение, че секторът не се стабилизира и изправя на крака?!“

Свръхпроизводството продължава

Браншовият представител насочи вниманието към данните от регистъра, които по думите му ясно показват, че секторът е в свръхпроизводство през последните 2-3 години. Нарастването на  насажденията през последните 10 години също е значително. При 32 хил. декара през 2011-12 г, в момента имаме 50 хил. декара, уточни Николов и заяви, че ситуацията в розопреработката е идентична:

„Световният пазар на розово масло е 4 тона годишно, ние имаме 65% пазарен дял – реализираме около 2,5 тона годишно. През 2020 г. сме реколтирали 15 хил. тона в една изключително лоша кампания, а това са 4,5 тона масло. Ако влезем в хипотезата, че сме абсолютен монополист на пазара и на него не присъстват Иран, Мароко и Турция, то тогава при производство от 5 тона след три години пак ще бъдем с количества на склад, които да ни стигнат за една нулева година.“

 Районирането е разковничето

Председателят на ПАРБ е категоричен, че трябва да се ограничи разширението на площите с маслодайна роза, както и преработвателните предприятия. По думите му у нас има дестилерии, които изпитват недостиг на суровина, докато други са със залежали количества на склад с лошо качество.

Категорично политиката за райониране ще бъде част от нашата стратегия и ще искаме законодателни промени в това отношение, заяви Николов

„Никой не може да ограничи хората да отглеждат маслодайна роза в нетипичните за това райони, но просто тя не трябва да бъде подпомагана по никакъв начин – нито с директни плащания, нито чрез инвестиционни мерки. Всеки, който иска да се занимава с някаква екзотика в България, нека го прави за собствена сметка. Когато говорим за традиционни продукти със защитено географско указание, трябва да спазваме районирането“, заключи Христо Николов.